Кой е той

Д-р Иван Иванов е семеен лекар в с. Драганово край Горна Оряховица и свещеник в местната църква „Свети пророк Илия“, където служи като отец Йоан. Завършва медицина в Плевен и специализира обща медицина в София. В продължение на години е лекар и в Дома за стари хора с увреждания в село Горски Горен Тръмбеш. През 2001 г. приема монашеството. Така на 30 ноември 2002 г. отец Йоан бил подстриган за монах в Дряновския манастир, след което отишъл да служи в Драганово. На последния конгрес по обща медицина в Пловдив получи награда за разработката си в областта на информационните технологии.

– Йеромонах Йоан или д-р Иван Иванов, вие сте единственият в България практикуващ лекар и отец едновременно. Как се обръщат хората към вас – лекар отче или отец докторе?

– Зависи от това по какъв въпрос търсят моята помощ. Ако става дума за медицински проблем – докторе, ако за духовно терзание или съвет – отче. Изключение правят тези люде, които си водят пълноценен духовен живот и посещават редовно църквата. Те винаги се обръщат към мен като към отец.

– Как се случи, че се врекохте на Хипократ и на Бога едновременно?

– Винаги съм искал да помагам на хората. Като ученик видях възможност за това в лицето на медицината и реших да й се посветя. Две години преди да завърша академията в Плевен, нещо в мен се преобърна, появи се някаква сила, която ме тласна към религията. Усетих го като потребност, като знак свише. Семейството ми не бе вярващо и не ме бе покръстило, и на практика бях атеист. На 23 приех светото кръщене и паралелно с медицинската литература започнах да изучавам Библията и да посещавам богослужения. Така постепенно станах едно с вярата. Практикувах няколко години, а през 2001 г. ме приеха в Дряновския манастир и ме подстригаха за монах. Тогава духовният ми наставник архим. Севастиян ме зарече да не изоставям медицината, тъй като тя е злато в ръцете ми. После великотърновският владика Григорий ме ръкоположи за йеродякон в храм „Св. Илия“ в село Драганово, където вече бях личен лекар.

– Как протича един ваш ден?

– Като всеки един през последните 15 години – от кабинета в църквата и обратно. Преглеждам и служа на Бога през цялото време. Все пак това е моето призвание и живот.
Често пациентите пристигат в лекарския кабинет и искат помощта ми като духовник. Прекръстват се и ме молят за съвет. И обратно. Знаете, че когато пациентът има неотложна нужда от лекарска помощ, той търси медика по всяко време. Така, когато съм в църквата, понеже живея в пристройка към храма, идват там да ме търсят по медицински съображения. Църквата и аз сме винаги отворени. Който иска, идва, пали свещ, моли се, иска съвет от мен в чисто духовно отношение или ме търси като лекар. На разположение съм денонощно.

– Има ли разлика между духовната грижа и тази за тялото на човека?

– Не, напротив, те са тясно свързани и невъзвратимо преплетени. Самият човек е едно цяло, изградено от дух и материя. Следователно има две еднакво необходими и задължителни грижи – за духа и за тялото. Пренебрегването на която и да е от тях рефлектира върху другата, а така и върху цялата личност. Животът ми даде възможност да се стремя да се грижа именно за цялото, за комплексната личност на индивида.

– Трудно ли се съвместяват най-хуманната наука и проповядването?

– Когато един и същи човек е вещ и в двете, постига по-добри резултати в тях. Това, че лекувам тялото, ми помага да видя душата. Разкриването се случва най-вече в процес на разговора с пациента. Тогава мога да разбера дали човекът срещу мен има духовни ценности и държи на тях. Ако това е така, постепенно засягам някои теми, без да се натрапвам. Хората започват да ми се доверяват, а и как иначе – в кабинета съм с расо, бяло за лятото, черно – за зимата.

– На колко хора сте личен лекар за тялото и душата?

– Грижа се за над 600 пациенти и за над 2000 миряни. Много от хората в Драганово не са здравно осигурени и аз им помагам, не вземам нищо от тях. Аз съм и монах, т.е. живея сам и ми трябват много малко средства. Нямам и амбиция да имам много пациенти, тъй като тогава ще имам по-малко време за църквата и няма да мога качествено да си гледам работата. И на двете места съм сам.

– Има ли противоречие между науката и религията?

– Винаги съм казвал, че колизия няма, напротив, има силна съгласуваност. Много неща във връзка с нарушеното здраве се обясняват с духовните проблеми. Страданието, което преживява човек, оказва сериозно влияние върху нивото на стреса и депресията. Когато човек има духовно терзание, той трудно се справя с ежедневния стрес, всичко се натрупва и той рухва и физически. Ако лекарят съумее да намери причината и въздейства върху негативните фактори, може по-пълно и всеобхватно да реши проблемите на пациента. В този ред на мисли църквата в лицето на отеца и изповедта има и психотерапевтичено влияние и ефект. Освен това в църквата действа и Божията благодат, която вече е една сила, която е необяснима и необятна. Това работи за цялото.

– Вярващ ли е българинът?

– Наблюдавам все повече и повече младежи докъм 30-годишна възраст, които се обръщат към вярата. При по-възрастните е по-трудно, тъй като са им закоравели самите навици, начинът им на живот, стереотипът и по-трудно се поддават на промяна, но има и изключения. Те се проявяват, когато човек претърпи някакво лично крушение. Тогава хората се обръщат вътре към себе си и обикновено там някъде намират своя дух, който е част от Бога.

– Какво бихте пожелали на хората като лекар и като отец?

– Пожелавам преди всичко хората да слушат своята съвест. Тя е Божият глас във всеки човек. Тя е незаменим дар. Дори и в най-опорочения човек тя не спира да говори. Макар че той я потиска и я бори чрез доводи и мисли. Съвестта обаче постоянно звъни като камбана и това причинява отчаянието в много хора, които се инатят да признаят Бога. Това създава страдание и много тежък психологически конфликт. Така в един момент като няма опора, се губи и надеждата и се раждат злодеянията и дори самоубийствата.
Именно вярата и духовността помагат на човека да намери сили да преодолее критичните, тежки моменти в живота си.

Автор : Любен ДИМИТРОВ
Източник : bgdnes.bg