Тези, последните, е време да си ходят. Ама няма оправдания, няма аргументи, сочи анализаторът

Политическите лидери в България трябва да поемат отговорност за управление, което да спаси малкото останало доверие на гражданите. Те вече масово отказват да участват в несериозния политически карнавал

Огнян Минчев

Фейсбук

За да оценяваме по същество политическата ситуация, създадена в резултат на изборите е необходимо да чуем политическите лидери. От снощи насам те оставиха нашего брата – социолози, политолози, анализатори – в незавидната роля да правят сметките без кръчмаря. Верно, колективният кръчмар е здраво оцапан и се чуди какво да облече, че да поприкрие факта преди да излезе пред камерите. Това е ненужна деликатност – всички знаем за какво оцапване става дума – и като количесто, и като качество.

Когато не си си свършил работата – клиентите ти се сърдят, гонят те, съдят те – и си намират други майстори.

В политиката другите майстори все по-често са фокусници, които играят роля. Не че могат да свършат нещо – да зидат, да шпакловат, да бъркат бетон – но са добри имитатори. Идват с големи лопати, с големи обещания и отново излъганите мющерии скоро се оказват в още по-голяма беда, отколкото са им натворили предните – „системните“ майстори, дето също много им знае устата. Само че бедата е сторена – строежът е крив, зарязан и пробит. А клиентът пак си е платил – и пак не е получил нищо от това, което е поръчал.

Дотук с метафорите. Допреди два месеца имахме правителство, търпелив народ, положително очакване нещо да се свърши – нещичко. Големите майстори на „сглобката“ се фръцнаха и събориха и без това паянтовото подобие на обща сграда за държавата. Причините сме ги обсъждали многократно – те могат да послужат за обяснение, но не и за извинение. Събориха сглобката… Тарикатите се наиграха, реформаторите зарязаха художественото оформление на сградата, на която и грубата зидария не бе довършена. Колективният №КОЙ отново се оказа единствения печеливш от разпада на това единствено възможно правителство.

Днес е късно за аргументи „какво би станало ако…“ Станалото станало. В Париж Макрон болезнено изгуби европейските избори в полза на мадам льо Пен… И веднага обяви нови парламентарни избори. Така се прави.

Първо, защото това са правилата на демократичното управление.

Второ, защото форсирането на ситуацията, с всички последващи рискове, избягва най-лошия възможен резултат – гниенето на статуквото, което с едни следващи редовни избори ще бъде още по-сурово наказано.

Каква е поуката от френската политическа драма за нас самите?

Политическите лидери в България трябва да поемат отговорност за управление, което да спаси малкото останало доверие на гражданите. Те вече масово отказват да участват в несериозния политически карнавал. Голяма част от тях отказват да присъстват, а останалите все по-често овластяват шутовете на карнавалната сцена – ей така, напук. Опитайте се пак да се скатаете, господа политически лидери!

Опитайте се да ритнете празната консервна кутия надолу по пътя към есента, към нови парламентарни избори – седми поред за три години. Там ви чака истинското наказание за безхаберност и безотговорност…

Някой да не се обърка – говорим за лидерите, а не за тези, които са случайно и нелепо назначени за политически лидери. Тези, последните, е време да си ходят. Ама няма оправдания, няма аргументи – „Не стана защото…“ Щом поръчката на клиента – колективния гражданин – не е изпълнена, вдигайте си чукалата и си отивайте. Стига сте се правили на такива, каквито не сте!