Едно събитие ще остане в историята като една от най-тежките влакови катастрофи и то не само у нас.

На 10 декември 2016 година товарна влакова композиция дерайлира в центъра на шуменското село Хитрино.

След взрив загинаха седем души, а десетки бяха ранени. Шест години по-късно делото все още не е приключило.

Хитрино години по-късно – нови табели, асфалт, къщи, сгради, изцяло обновен център и община. Зад всичко това стои обаче една трагедия. „Беше като от филмите на ужасите. Цялата улица гори. Кой ще те спаси? Няма кой, няма как. Все едно си обречен”, спомня си Цветан Цветков.

Шест години по-късно жертвите растат, косвено. „Много хора в Хитрино, 24-25 души, имат онкозаболявания, а аз съм един от тях. И тази година имаме два случая на починали. Газ ли беше, какво беше…може от него да е”, казва Стефан Стефанов.

Мъжът е познат като един от спасителите след влаковата катастрофа и последвалия взрив. Не помни колко хора е извадил от пламъците, но помни със странно за ситуацията чувство за хумор как е подал първи сигнал на спешния телефон.

„Казах: „В Хитрино, на центъра, падна самолет. Отвърнаха ми: „Да, бе, на колко ракии си?”. Виждам втория взрив, в този момент пламна кантонът и тя ми казва, че е дошъл сигнал за дерайлирала композиция, да напусна периметъра и ми затвори”, обяснява Стефан пред Нова тв.

Цветков и неговото четиричленно семейство оцеляват по чудо. Те не са били в дома си, който е на първа линия на взрива. „И аз съм доволен. Имам покрив над главата си. Не, че се оплаквам. Много хора загинаха. Ако бях на това място, сигурно и аз нямаше да съм сред живите”, прави равносметка мъжът.

Цветан и Стефан са едни от малкото жители на Хитрино, които говорят по темата с дерайлиралия влак. Останалите, оцелели след взрива, посрещат 10 декември, шест години по-късно, със страх и тревога.

„Човек се изнервя от тази обстановка, подсъзнателно, защото не можеш да си дадеш сметка. Връщаш се към спомени, сънища, сънуваш умрели хора. Това са неща, за които, може би, трябва да се направи филм”, посочва Цветков.

В Община Хитрино, под различни форми, за възстановяване постъпиха близо 30 млн. лева. Над 20 къщи бяха вдигнати, а близо 300 домове – частично ремонтирани. До края на миналата година официално приключи възстановяването на селото и по документи.

„Населеното място придоби съвсем различен облик. Смея да твърдя, че доста градове нямат такава инфраструктура. Всички улици са асфалтирани, тротоарите са изградени, уличното осветление е напълно ново”, коментира зам.-кметът на Хитрино Ахмед Ахмед.

На този фон обаче остава усещането, че нещо на Хитрино му липсва. „Някак си не е весело в селото. Няма го предишния живот. Сега е по-разединено. Всеки гледа другия, какво, що… Такива работи…”, обяснява Стефанов.

В търсене на справедливост, държавата обвини машинистите на дерайлиралия влак, а на две инстанции постановиха 10 и 15 години затвор за Радослав Петков и Димитър Михнев. Двамата продължават да мълчат до произнасяне на окончателното решение. Последната дума има Върховният касационен съд, който мисли по казуса вече една година.

„Справедливостта винаги е скрита зад ъгъл. Хората, които починаха… Осъдиха двама машинисти, те не са и виновни сигурно… и възмездие няма”, добавя Стефан.

„Думата „справедливост“ за мен нищо не означава. Тя и в природата нищо не означава, а ние искаме в обществото да се наложи. Няма как”, е мнението на Цветан.

„Дадоха по едни 15 000 лева на загинал. Толкова оцениха човешкия живот. Възмездие няма”, заключи Стефан.