Днес, 18 НОЕМВРИ, 2022 ГОДИНА, лежах на леглото си в 210 стая в болница за рехабилитация в Овча купел, София, в която влязох за лечение за втори път на 14 ноември, 2022 година, леко облечена, бях задрямала, чакайки обяда. Лежащо болна съм. По едно време чух женски глас да вика името ми Йорданка, Йорданка, коя е Йорданка. Помислих си, че ми носи обяда и се надигнах от леглото и казах аз съм Йорданка, какво има. Беше медицинско лице от болницата, на която не зная името. Каза ми до вратата, водя ви двама души и се извъртя и излезе. Учудих се силно какви души ми води, никой не очаквам и не съм канила, никой не ме е предупредил за посещение. Въобще не знаех какво ще ми се случи. Показаха се двама души – мъж и жена, влязоха в стаята, все едно у тях си, мъжа дойде до мен към леглото, махаше с юмруци, говореше несвързано, помислих си да не ме бие и издърпа полугола от леглото и ме хвърли навън, казах му да се отдалечи от леглото и той се отдалечи и седна към прозореца на един стол. Помислих, че е полицай от охранителна полиция на съда, тъй като преди ми се бяха обаждали по телефона от Софийски районен съд, наказателно отделение, на които имам телефоните. Изпитах истински ужас.

А бях полугола в леглото. Не можех да стана и тръгна по коридорите да питам, защото щяха да ме помислят за луда. Не знаех какво да направя. Жената се тръшна на леглото отсрещна и почна да говори, как си родена, какво детство си имала. Съвсем се учудих какво става. Попитах ги кои са и какво искат от мен. Какво ги интересува какво детство съм имала. Помислих си да не ми направят нещо. Те не ми се представиха. Не знаех кои са. Държаха се нагло и арогантно. Мъжът ме пита що не съм станела от леглото.

Сетих се, че съм гола и няма как да стана. Казах, няма да ставам, а вие какво искате. Какво правите при мен. Жената каза на мъжа, че набързо ще направят преглед и ще си тръгнат. Попитах я какъв преглед ще правят, аз съм в болница, на болничното легло съм си и съм при лекари, ако има нещо проблем, ще се обърна към тях. Нямам нужда да ме преглеждат непознати лица, нито сме поискали да ми извършат прегледи други лекари, нито ми е ясно какви са те. През цялото време разбрах, че идват от съда, съда ги бил изпратил. Нищо не знаех. Жената ми се кара, че адвокатката ми знаела и ми била казала, била съгласна, но аз съм била „забравила“, но аз все още не съм малоумна, а помнеща жена. Нищо никаква адвокатка не ми е казвала, нито писала. Казах, че нямам доверие на адвокатката си Анка Ганчева, съдията на 112 състав, СРС- НО, знае това и отдавна искам да я смени, но той не иска. Звънях й, телефона беше зает. Звънях на друг адвокат Дойчин Благоев, но той не ми отговори. Нахлулите в болничната ми стая мъж и жена ме убеждаваха, че не трябва да звъня на никой, не ми трябва адвокат, те набързо ще ме прегледат и ще си тръгнат. Казах им, че това е незаконно, нямам нужда от преглед и не може и нямат право да ме преглеждат в болница, трябва да се обадят предварително, да има свидетели в стаята или мой адвокат, на който имам доверие, защото те може да си пишат всякакви глупости, че съм им казала. По едно време жената ми каза, че тя е доктор Стойчева, а той доктор Гатев. Попитах я какви доктори са, психиатри ли са, тя не ми отговори. Предположих, че са доктори психиатри от Психодиспансера на улица Екзарх Йосиф в София, но не съм сигурна. Те не ми се представиха, не ми показаха никакви документи. Не зная защо дойдоха. Това не е начинът. Нито е правомерно, напълно незаконно посещение е, нито пък прегледът им щеше да е законен. Но това не пречи те да пишат глупости за мен. Мъжът се държа като психично болен, заплашва ме, че не щял да работи с мен, но аз нямам трудов договор с него.

Той си тръгва на няколко пъти и се връща. Щял да пише за мен, че съм била „негативистична“ към него. Каквото и да пише за мен, моля, то да не се зачита за вярно. Бях притисната в болничната си стая от двама непознати за мен мъж и жена, все едно дали са доктори или не. Те посетиха стаята ми напълно незаконно и неочаквано за мен. Мъжът се държа напълно като жандарм, като психично болен. Размахва ми юмруци, да съм станела от леглото. Достраша ме да не ме бие и той, след като ме би полицая и сега да прикрият престъпленията на полицая да ме унищожат. На няколко пъти тръгва да си ходи и казва на жената, аз с тая няма да работя. Аз му казах какво ще работиш с мен. И аз не искам да работя с теб. Кой си. Медицинското лице, което ги вкара в стаята днес по обяд ми каза тази вечер, че лекуващата ме докторка Ода я изпратила да ги доведе при мен, а тя имала много болни да приема, нямало да се занимава с мен, затова ги била качила и оставила при мен. Казах й, че те можеха да ме убият или да ме отвлекат, да ме отмъкнат, аз не зная кои са и какви са. Нито са ми показали документи. Не зная дали са се легитимирали на болничната охрана. Не зная дали са оставили молба при доктор Ода или при Директора на болницата.

Нашият коментар е, че от години репресивният апарат използва зависими лекари за разчистване на сметки за освидетелстване на неподходящите и неодобните за покриване на криминални престъпления и Един Господ знае още за какво.
През последните години колко бизнесмени не са сред живите?
Какво стана с бизнесите им уж починали от п@ндемията.
Какво стана с активните по протестите всеки получи удар от системата.
Юоана е една от активните личности от протестните вълни и сега се опитват да я заличат като личност като име като човек.
Ние ще следим какво се случва и не ще позволим това да се покрие.
Бялата мафия като бухалка на властта не и този път.