Стефан Пройнов: В този свят всичко се обърка тотално.

Всичко се обърка тотално не виждам в политиката морал и идеология. Не виждам в младите възпитание, култура и ценности. Не виждам в медийната хуманност и човещина. Не виждам в духовността личният пример и вярата.

Не виждам в закона ред и справедливост. Не виждам родолюбие при патриотите. Не виждам логика в планирането на държавни политики. Не виждам конституцията да се спазва в парламента.

Стефан Пройнов: Не виждам нещо ви казвам, но от зрението ли ще да е. Не виждам безгрижно детство при децата. Бабите на село не виждам да приготвят зимнина сякаш зимата ще е последна.

Не виждам младите да мислят за дом и семейство камо ли за деца. Не виждам усмивките на хората по лицата им. Не виждам. Не виждам китните градини по села и градове, казвам ви не виждам нещо, не виждам нощем да светят крушките в блокове и къщи, мракът обзема градове и села.

Много неща не виждам, но пък има неща дето ги виждам, виждам как се обезлюдява държавата, но пък се строят масово къщи, блокове и сгради, защо ли, за кого ли? Виждам некролози доста, а гробищата затревени. Виждам църквите заключени, виждам и как училищата се затварят. Виждам болниците като поточни линии как се усвояват само пътеки, а хората, за хората ли – който каквото му е писано. Виждам нивите в бурени, а градините по селата обрасли с дървета и храсти. Виждам как малките магазинчета изнемогват докато веригите правят промоция на опаковки с надписи с много е-та, консерванти и емулгатори, с много оцветители и овкусители докато градини и бостани вече няма.

А най-страшното, което виждам е злобата и омразата, виждам завистта и дребнодушието родено от безработица, как всеки пази къшеят сух хляб да не го уволнят от работа се кахъри и да убие е готов дори. Виждам, че душите наши вече не копнеят за мир и любов, за щастие и благоденствие не мечтаем вече, а само злобеем.

Не ни трябват войни и болести, сами се унищожаваме ден след ден, това виждам. Не знам какво виждате вие, но никой не пося надежда, с която да закичим идните. Това не е демокрация, това е ликвидация, това виждам. Виждам, че вече няма народ и нация, виждам, че има само умиращи тук и такива родени за емиграция.

И така избори след избори, но избор няма, поне аз не виждам за кого да гласувам. Загубили сме вярата в Бог и Аллах, в утрешният ден дори някога един изпя „не ми говорете за закон и конституция“ днес аз ви казвам да върнете вярата духовна и лична, върнете надеждата и съхранете народ и култура.

Дали битието определя съзнанието аз не знам, но знам, че гладът е по-силен от тока и от Бог дори, по-силен от закона и от нас самите дори.

От толкова милиарди заеми един лев не отиде до обикновеният човек, а идват избори и пак за когото гласува този обикновен човек ще зависи как той ще живее. Не виждам избор в изборът ви, но не виждам и критика към тези, които им дарихте съдбините си.

Виж още в bez-cenzura