Стефан Пройнов: От векове  та до наши дни и за в бъдеще ще е така – златото си остава тук на земята.

Само душите ни отиват на онзи свят.

Както се казва никой нищо не е занесъл на онзи свят.

Фараони, Царе, Крале и императори трупали несметни богатства, живели в охол и разкош, но когато дните им свършат на този свят те оставят земните си блага и богатства тук на земята.

Това не е древна философия или някаква тайна, това всеки го знае – доказва се всеки миг някъде по света се откриват гробници, древни артефакти и археолози разчистват руините на древни градове.

Всеки миг водолази и иманяри откриват парченца от миналото, които нашепват, че някога са били притежание на друг, а днес са ваши.

Винаги е имало разделение на класите – на богати и бедни и на поддържаш персонал, които е бил до някъде просветен за света на богатите, а богатите не са само онези с така наречената синя кръв – те имат подставени лица, които оперират с една малка част от авоарите им.

Зад всеки притежател на съкровище винаги  е имало човек или група от хора, които са на показ големи бизнесмени, фабриканти, инвеститори и политици дори хора, които златото им е дало влияние, а влиянието им гарантира спокоен живот на хората зад тях.

Стефан Пройнов: Златото не е за всеки ви казвам, защото най-общо казано, ако погледнем самото наименование на Кирилица от гледна точка на Морфологията = дял от езикознанието, изучаващ думата като словоформа Злато и Злото са близки по произношение и златото и злото вървят ръка за ръка някак си.

Около златото винаги витае злото – много войни са водени заради злато, много кръв се е проляла заради него и затова и много нещастие носи то самото.

Не е за всеки златото – има капани и отрови покрай него, има духове и магии не за всеки е вярвате или не, но си има ритуали и специални защитни средства, които трябва да се използват иначе не бихте му се радвали.

Стремежът за бързо забогатяване винаги води към бързо и преждевременно умиране. Алчността в хората няма граници, а убийствата винаги съпътстват неизменно всяко съкровище.

Ако не сте запознати в детайли къде и как да търсите, кога и как да сте екипирани, в кои дни в годината има много тънкости, които ако не се спазват ставате поредната жертва.

Златото разяжда душата и е тежко бреме – то прави хората саможиви и егоисти, прави ги зли и така злото и златото стават едно.

Имането е тежко бреме не всеки може да го понесе и затова имането често сменя своите собственици и винаги абсолютно винаги ги надживява.

Затова освен, че златото носи зло то прави и хората зли. Обсебва душите им и разбива съдбите им затова старите хора казват, че златото е прокълнато, защото не носи нищо добро.

Искам да ви попитам познавате ли богат човек щастлив?

А знаете ли някой история за някой, който е намерил имане и да се радвал на имането дълго време?

Преди да търсите златото си спомнете за злото, което може да намерите със златото?

Виж повече на Без цензура!