Тайни за златото
Тайни за златото Тайните за златни съкровища са погубили много съдби и отнели са много животи. Златото като символ на слънцето и вечността носи не само охолство, но и прокоба. Не веднъж при укриването му са избивани много хора за да се запази тайната му, но и при откриването му често се пролива кръв заради алчността.
Алчността е тази, която тласка търсачите на съкровища, а жаждата за лесно забогатяване е тази, която ги кара да мечтаят и бленуват за несметни богатства. Истината е, че няма лесни пари на този свят и всяко нещо в нашият живот струва друго нещо. И често не успяваме да излъжем съдбата. Златото винаги е обект на желания и често желанието му за придобиване преминава всички морални норми, преминава всички писани и неписани човешки закони. А то като символ на вечността някак си успява да надживее всички.
От приказките за Али Баба и 40-те разбойници до съкровищата трупани от Вълчан войвода тук границите се преплитат на приказките, легендите, мистиката и магията. Всеки интерпретира тези измислици и реалности през собствената си призма на познанията и вярванията си през интуицията и светоусещането си. Много често обаче реалността се изплъзва из под кирките и лопатите, макар в днешно време да има техника, която засича металите в недрата на земята и е в помощ на иманярите.
Именно иманярите са тези търсачи на съкровища, които се лутат между мистиката, окултизма и легендите, а легендите се раждат от факти, а фактите се превръщат в гледни точки и когато се предават от уста на уста някак си се променят докато достигнат до наши дни тук обаче се появяват тайните карти и нишаните – знаците оставяни върху камъни и скални масиви, които да напътстват търсачите, но честа практика при иманярите е да се унищожават нишаните тези знаци по скалите и да се взривяват пещерите така завинаги златото остава в тайна. Тайните за съкровища са хиляди натрупани през вековете. Толкова много са легендите през вековете и повечето почиват на исторически факти дошли до наши дни като разкази и приказки . Такива истории са описвани още в дълбока древност и то свързани с Черно море и нашите земи.
Ето какво пише в Британската енциклопедия: „За експедицията на аргонавтите се споменава в „Одисеята“, песен 13 на Омир, и пътешествието на Одисей се основа частично на нея. Пиндар (V век пр.Хр.) бегло я споменава, докато Аполоний Родоски (III век пр.Хр.) дава пълно описание на експедицията в „Аргонавтика“. Латинският поет Валерий Флациус (I век сл.Хр.) също пише „Аргонавтика“. Всички антични автори възприемат аргонавтиката като втората вълна на гръцката колонизацията на Черноморското крайбрежие. Аполоний Родоски ни разказва за Язон, Херакъл и Орфей и цяла банда авантюристи, които предприемат експедиция за Златното руно.
Аргонавтите навлизат в Черно море през Босфора между блъскащите се скали Симплегадес (Symplegades), следвайки гълъб. Те се ориентират по лоция (periploi), в която са указани характерните белези по брега и разстоянията (stadiasmoi) между тях. Тим Северин доказва през 1984 с репликата на „Арго“, че плаването на Язон не е мит, а историческа сага. Аргонавтите са плавали покрай южния черноморски бряг до Грузия (Колхида).
Аргонавтите трябва да търсят спасение на север покрай западния черноморски бряг по река Дунав според „Аргонавтика“. Ето една история, която почива за страстта за откриване на злато и лесното забогатяване. Къде е истината и художествената измислица, къде се преплита божественото и свръх възприятията или човек понякога вижда това, което иска да види. Нашите земи са били и сега са богати на злато и винаги ще има иманярски желания имало ги е векове на ред ще ги има и след нас. Златото е това, което поглъща съдбите на хората – кара ги от алчност да извършват престъпления и да убиват в името на тайната. Така е било и така и ще бъде – който изневери на строгите неписани правила винаги плаща сурова цена. Златото не е направило никой щастлив.
То носи със себе си тежка карма, жестока прокоба и винаги надживява своите собственици. Заради злато са се водили много войни и ще се водят и още. А ние българите имаме благоразумието да се родим на земя на която в недрата има много злато. За съжаление там където има злато има и бедност, и интриги обвити в тайни. Въпросът е, ако намерите злато забулено в тайна можете ли да понесете бремето му?
Има тайни заради които си струва да умре човек дори, но има ли злато за което си струва да загубиш животът си или да поставиш своят живот и този на близките си в опасност?
Този въпрос трябва да си зададе всеки преди да тръгне да дири имането дето ще му промени живота, защото животът му ще се промени, но съдбата не казва как?
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.