Ердоган отново провокира за границите, у нас пак не му обръщат внимание
Ердоган отново демонстрира териториални претенции, които засягат и границите с България. Пред участниците в конференция за новата концепция за сигурността той заяви, че Турция ще оспори всички условия по Лозанския договор.
Лозанският договор е подписан през 1923 г. от Турция, Гърция, Румъния, Британската империя, Франция, Италия, Япония. В преговорите са участвали и обединеното царство на Сърбия, Хърватия и Словения.
Макар България да не е страна по него, урежда днешните граници между Турция, Гърция и България. Също така с договора са отхвърлени всички турски претенции за Додеканезките острови (гръцки), Кипър, територии в Сирия и Ирак и др. (С този договор е уреден формално и един по-дребен куриозен въпрос – остров в р. Дунав, румънска територия, до онзи момент технически се е водил част от Османската империя и окончателно е отписан от турските претенции).
„Бъдещето трябва да се планира на базата на задълбочения прочит на историята, Турция ще построи по-голяма от себе си държава с помощта на Аллах“, обяви турският държавен глава и специално посочи Лозанския договор, по силата на който 3 млн. кв. км имперски територии са орязани до 780 000 кв.км. „И това стана в Лозана под носа ни. Отнеха ни толкова земи и някои пак намериха повод за гордост. Какво бяхме, какво станахме, какво ще бъдем? Този въпрос за нас е изключително важен. Необходимо е да четем втория план на историята и така да планираме бъдещето си“, казва Ердоган.
Ще премълчи ли българското правителство това изказване? Да не би вече да се смята за някакъв примитивен национализъм или за нещо неприлично държавата да реагира на това? Само Дянковци ли трябва да реагират? Или дежурният проф. Божидар Димитров?
На 15 октомври Ердоган говори на среща на евразиатския ислямски съвет, където обяви, че „Турция има право и задължение спрямо Ирак, Сирия, Либия, Крим, Черна гора, Босна и другите ни отделени братя и сестри. Турция не е само Турция. Турция се основава на 79 милиона граждани с исторически, културни и социални връзки, които са преплетени със стотиците милиони наши братя и сестри в широката география.
Някои историци поставят Националния договор в настоящите граници на Турция, други добавят Кипър, Алепо, Мосул, Арбил, Киркук, Батуми, Солун, Кърджали, Варна и Егейските острови.”
Тогава Гърция реагира остро, политици от различни партии и представители на правителството говореха за турския националистически делириум. В България не реагираха дори националистите политици. Със закъснение Външно министерство пусна вяла формална декларация Турция да се придържа към международните договори и да не поставя под въпрос границите. Медиите не обърнаха внимание. Тук по правило вдигат шум, само ако се изкаже дебелашки руски депутат, но не и турския президент.
На 22 октомври в Бурса Ердоган се изказа отново провокативно:
„Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали? Възможно ли е да мислим различно за Газиантеп и Алепо, Ризе и Батуми, Бурса и Скопие? Физически тези градове са в границите на други държави, но границите на сърцето ни са широки и обхващат и тях.
Ние уважаваме границите на всички страни и нямаме ни най-малък проблем със суверенитета им. Наша грижа обаче са защитата и опазването на живеещите в тях наши братя и културно-историческото наследство.
…По земите на 30 държави ние имаме нашите герои и мъченици. Всичко това може ли да бъде откъснато от нас?“
Ердоган каза още, че се подготвя промяна в учебниците, за да може новото поколение „да изучава истината за турската история, култура и цивилизация”, и „да извади реалностите на светло, а само така младото поколение ще расте с яснота за действителността”.
Може да се предположи какъв национализъм иска да насажда Ердоган с учебниците. Какви карти и граници ще нарисува там. Още при изказването му от 15 октомври, турски медии пуснаха карти с граници на Турция, които отнемат територии на всички съседни държави, включително на България.
Режимът на Ердоган се засилва и става все по-диктаторски, заедно с това националистически. След неуспешния военен преврат в Турция започна непознати за 21 век масови чистки, лов на вещици. Десетки хиляди уволнени от армия, полиция, но и университети, училища, държавни служители – само по подозрение.
А България брутално връща на Ердоган избягали от режима, и българският премиер в оставка се умилква около него.
Източник: Иван Бакалов, e-vestnik
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.