Автор: ас. д-р Михаел Димитров – преподавател в департамент „Национална и международна сигурност“ на Нов български университет

Източник: „Геополитика“ – списание за геополитика, геостратегия и анализи

Турция води целенасочена политика за увеличаване на влиянието си в страните от Западните Балкани. Това ѝ гарантира позиция на доминиращ регионален фактор и засилва ролята ѝ в Европа.

За целта Анкара използва различни методи и средства: политически, икономически, етнокултурни и религиозни механизми. По този начин тя си осигурява инструмент за влияние чрез т.нар. „мека сила“. Важни фактори, подпомагащи тази нейна външна политика са членството ѝ в НАТО и близките културни и исторически връзки с мюсюлманското население в Западните Балкани – турските малцинства в Македония и Косово, бошняшката общност в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, както и силното ѝ влияние сред албанския етнос.

Прогнозна численост на мюсюлманското население на Балканите през 2030

Измеренията на турското влияние

В (гео)политически план Анкара се стреми да засили своето влияние сред политическите елити в Западните Балкани, като предлага подкрепа на държавите кандидатки за членство в НАТО – Македония и Босна и Херцеговина и за утвърждаване на позициите в Алианса на онези, които вече са постигнали пълноправна интеграция – Албания и Черна гора. Турция активно подкрепя независимостта на Косово и се противопоставя на промяната на конституционното име на Република Македония. Тази политика на Анкара се прокарва и подкрепя от турските малцинствени партии, както и от немалка част от формациите на бошняците и албанците в региона.

В религиозен план Турция се стреми да доминира, като поддържа всички мюсюлмански общности на Балканите и се явява основен защитник на техните права и свободи. Анкара се опитва да налага своите религиозни модели (течение в исляма) с цел установяване на контрол върху ислямските религиозни общности (ИРО) в страните от региона. С тази политика се ангажират известни местни ислямски духовници, които са обвързани по различни начини с Турция (завършили са медресета и/или висши религиозни образователни заведения там, а някои от тях и в други държави от Близкия Изток и Северна Африка, но обучението им е финансирано от турската държава). След завръщането им в родината те активно лобират в интерес на Турция.

В етнокултурен план Анкара фокусира усилията си най-вече към запазване и разширяване на правомощията на турските национални малцинства в региона и увеличаване на влиянието им сред останалите мюсюлмански групи с цел тяхното приобщаване. В тази връзка се води активна политика в областта на образованието и културата с акцент върху популяризирането на турския език. За това са отделени значителни финансови средства. Налице е силно турско присъствие в тази сфера в Македония, Косово, Босна и Херцеговина и сръбската област Санджак. В допълнение Анкара полага усилия за съхраняване на историческите паметници на културата от времето на Османската империя.

В икономически план Турция използва различни лостове за влияние – основно преки и индиректни инвестиции в банковия сектор на държавите (водеща тук е ролята на „Халкбанк“, „ТЕБ Банк – Косово“, „Türkiye İş Bankası“, „Turkish Ziraat Bank Bosnia“), в сферата на недвижимите имоти и в търговията. Анкара е сред най-големите инвеститори в Косово и е сред основните търговски партньори на Босна и Херцеговина и Албания [1].

В стремежа да упражнява ефективно религиозно, политическо, културно и икономическо влияние Турция използва пълноценно своя държавен апарат, като е изградила и широка мрежа от правителствени и неправителствени организации,  които се финансират директно или скрито от държавата. Водещите сред тях са Турската агенция за международно сътрудничество (TIKA) [2], Дирекцията по религиозните въпроси към министерски съвет (Дианет) [3], Генералната дирекция на вакъфите (благотворителните религиозни фондации), Дирекцията на турците зад граница и роднинските общности и Центърът за изучаване и преподаване на турски език „Юнус Емре“ [4]. Основен конкурент на тези усилия на управляващите в Турция е мрежата на Фетхуллах Гюлен (Хизмет).

Отпускането на държавни стипендии за обучение в Турция се извършва основно по програми на TIKA. Успоредно с това TIKA финансира редица проекти за съхраняване и възстановяване на културното наследство от времето на Османската империя. Центърът „Юнус Емре“ пък е ангажиран с представянето на турската култура, история и език в държавите от Западните Балкани. И двете структури работят за формиране на благоприятна медийна среда посредством финансиране на определени медии. Анкара прилага индивидуален подход към отделните страни в региона, като отчита спецификите на държавните им ръководства, наличието на турски малцинства и обществените нагласи спрямо Турция.

Турската стратегия в отделните балкански държави

В Македония управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) поддържа изключително близки връзки с политическите формации на турското малцинство в страната: Партия за движение на турците в Македония (партньор на Социалдемократически съюз на Македония – СДСМ), Демократическата партия на турците в Македония (партньор на ВМРО-ДПМНЕ), както и с албанското Движение „БЕСА“.

Анкара активизира дейността на фондацията „Център за ислямска цивилизация“, която се превръща във водещ проводник за разпространение на идеите на политическия ислям сред студентите и младите учени не само в Македония, но и в региона, като цяло. Важна роля в това отношение играят и други образователни структури, обслужващи интересите на турската държава: „International Balkan University“ в Скопие [5] и „International Vision University“ в Гостивар [6].

Пример за стремежа на Турция за разширяване на обхвата на телевизионните програми на турски език е закупуването на ERA TV в Скопие от ПСР. В същото време се подпомага и откриването на онлайн-портала „Shenja TV“ за нуждите на Движение „БЕСА“. Подкрепя се и издаването на вестник „Yeni Balkan“, пропагандиращ политическите и икономическите виждания на Турция, както и турската култура. Значителни инвестиции в областта на здравеопазването осъществява турската „Acibadem“, която придоби 50% от собствеността на частната клиника „Sistina“ в Скопие [7]. Показателно за турското влияние в Македония е и организирането на митинг в Скопие  (на 29 юли 2016) в подкрепа на Ердоган след опита за преврат от 15 юли 2016 [8].

Що се отнася до опитите на турската държава да увеличи своето влияние в Сърбия, следва да се подчертае, че връзките между двете страни остават променливи. Налице е засилване на икономическото сътрудничество между тях, но радикално разминаващите се позиции на Белград и Анкара по отношение на косовската независимост пораждат постоянни затруднения в политически аспект. Провокативното изказване на Ердоган, че „Турция е Косово и Косово е Турция“ (24.10.2013) [9] доведе до решението на Белград да преустанови участието си в тристранния диалог с Босна и Херцеговина на високо равнище. На този етап тристранните срещи са възобновени, но едва на 29 януари 2018 се провежда среща на ниво държавни глави [10].

Анкара се опитва да оказва влияние в Сърбия предимно в сферата на икономиката, където са регистрирани над 450 турски фирми. По отношение на промишлеността, селското стопанство и инфраструктурата обаче турските капиталовложения остават на ниско равнище, противно на обещанията на Анкара, че ще засили инвестиционната си дейност, особено в Санджак, където е концентрирано значително бошняшко малцинство.

Турция се стреми към задълбочаване на контактите с ислямските религиозни общности на Сърбия посредством дарения, осигурени чрез TIKA и Дианет, и укрепване на връзките с бошняшката диаспора в областта и реализирането на програми, свързани с идентичността им. Успоредно с това създаденото през 2014 в Нови Пазар „Сдружение на турците в Сърбия“ [11] организира курсове по турски език за деца от основните училища в града, финансирани от TIKA, както и следването на бошняци в университети в Турция. През 2016 това сдружение си поставя за цел легитимиране на турско национално малцинство в страната, което след това да сформира свой национален съвет. Проведена е кампания за доброволна промяна на идентичността на бошняците чрез убеждаването им, че техните права и интереси в Сърбия могат да бъдат отстоявани и реализирани единствено с подкрепата на турската държава.

Най-отчетливо е турското влияние в Косово. Анкара поддържа регулярни контакти с Прищина, а отношенията на най-високо политическо равнище са много добри. Демократическата партия на косовските турци е парламентарно представена, а нейният председател Махир Ягчълар е министър на обществените служби. Съществуват и две по-малки турски формации – Kosova Türk Adalet Partisi [12] и Kosova Türk Birliği Partisi [13]. Успоредно с това Анкара декларира пълна подкрепа за бошняшката Партия на демократичното действие с цел влизането на нейни представители на всички нива на държавното и местно управление. Турция призовава за по-активно ангажиране на ислямските религиозни общности с проблемите на малцинствата в Косово. Част от усилията ѝ са насочени към малцинствата, които са с по-нисък стандарт на живот (роми, горани/торбеши, ашкалии и др.) и са податливи на турско влияние (приобщаване към исляма чрез предоставяне на помощи).

Турция присъства в банковия сектор на страната („ТЕБ Банк – Косово“, „Türkiye İş Bankası“ и др.), хранителната индустрия, търговията (над 500 турски компании осъществяват дейност в Косово), здравеопазването – освен функциониращите в Прищина „International Medicine Hospital – Kosova“ и „Spitali Bahçeci“, и в Призрен – „Spitali Ortomedica“, в косовската столица има и клон на „American Hospital Istanbul“, изградена със средства на турската фондация „Вехби Коч“.

Турската държава има силно присъствие и в косовското образование. Ежегодно се отпускат около 100 стипендии за обучение на младежи с мюсюлманско вероизповедание от Косово в турски висши учебни заведения. Това се възприема като инвестиция в бъдещия политически и интелектуален елит на страната, което в среден и дългосрочен план осигурява на Анкара лостове за влияние във всички сфери на обществения живот на Косово.

Турция има много силно влияние в местната мюсюлманска общност. През 2015 с нейна помощ TIKA предприе обновяването и реставрирането на над 30 джамии и други религиозни обекти в големите градове – Прищина, Призрен, Джаковица, Печ и Косовска Митровица. Никъде не се споменават официални данни за размера на турските инвестиции, за голяма част от които се предполага, че се вливат в страната без да преминават през банковата ѝ система. TIKA работи по над 400 проекта в Косово в сферите на земеделието, образованието и здравеопазването, като по данни на Централната банка на Косово само за периода 2009-2014 е прехвърлила към косовската си сметка 2.7 млн. евро [14]. Вероятно по-голямата част от средствата, които използва, преминават по други линии с оглед ограничаване на вниманието към нейната дейност.

В Призрен, Печ и Прищина Центърът „Юнус Емре“ [15] (въз основа на споразумение с местната ислямска общност) провежда безплатни курсове с преподаватели етнически турци по ислямско изкуство и калиграфия във Факултета по ислямски науки и в медресетата в страната. Сред целите на Центъра е и дигитализацията на ориенталски ръкописи.

От значение за влиянието на Анкара в Косово е и присъствието на ротационен принцип на нейния военен контингент в рамките на KFOR от над 400 военнослужещи. Той осъществява дейности по подобряване на инфраструктурата в Призрен и околностите, посредством изграждане на водопроводи, прокарване и реконструкция на пътища до отдалечени населени места.

Турция поддържа много добри отношения с Албания. Между двете страни са подписани редица важни споразумения в сферите на образованието, културата, икономиката, науката и отбраната. Икономическото сътрудничество също е на високо ниво. В страната развиват дейност близо 300 турски фирми, ангажирани основно в производството на желязо, стомана, банковата сфера и телекомуникациите.

Турската държава поддържа добри отношения с водещите албански политически фигури и оказва подкрепа на Партията за справедливост, интеграция и единство. Освен това по инициатива на Дирекцията по религиозните въпроси Анкара инвестира около 30 млн. евро за изграждането в Тирана на най-голямата джамия в страната „Намазгах“. Планирано е тя да бъде завършена през 2019, като ще може да приеме до 5000 души. Джамията ще бъде включена в Ислямски комплекс, разполагащ с музей, библиотека и конферентни зали [16].

Успоредно с това от началото на своята дейност в Албания TIKA е реализирала около 250 проекта. С подкрепата на Центъра „Юнус Емре“ [17] се извършва реставрация на религиозни храмове с културно-историческа стойност, организират се курсове по езиково обучение, семинари за подготовка на преподаватели, изложби, концерти и други културни форуми.

На високо ниво е и сътрудничеството в сферата на здравеопазването. От особено значение тук е предоставянето на възможност на албански военнослужещи да се лекуват в турски военни болници за сметка на турския държавен бюджет. Сътрудничеството се простира и в областите на образованието, отбраната, енергетиката, туризма и земеделието.

Основните направления на турската политика спрямо Черна гора са следните: до юни 2017 подкрепа за интегрирането на страната в евроатлантическите структури за сигурност, а след нейното приемане в НАТО – разширяване на влиянието и в Алианса; икономическо проникване; провеждане на инициативи в сферата на културата и религията. Фактор от особено значение за осъществяването на така очертаната турска политика е наличието на мюсюлманско малцинство, част от чиито представители гравитират към Турция. Положителен фактор за Анкара са и добрите отношения, които поддържа с Бошняшката партия, участваща в управляващата понастоящем коалиция.

Икономическите отношения между Турция и Черна гора са подчинени основно на турския стремеж за използване транспортния потенциал на черногорските адриатически портове. Показателен пример в това отношение е, че 62% от контейнерния терминал на пристанище Бар се притежава от турската „Global Ports“ [18]. Успоредно с това турските компании развиват дейност в областта на строителството, металургията и банковото дело, а понастоящем се наблюдава интерес за инвестиции и в енергетиката. Турски фирми се включват в проектирането и изграждането на най-големия енергиен проект в Черна гора – ВЕЦ „Морача“, с мощност 270 MВт [19].

Във възход е и културно-религиозното сътрудничество между двете държави. Важен стимул за тези процеси са опасенията на висшето държавно ръководство в Подгорица за възможно навлизане и разпространение на радикалния ислям сред местната мюсюлманската общност. Поддържането на близки отношения с турския Дианет се възприема като начин за запазване на традиционния ислям сред черногорските мюсюлмани. Сътрудничеството по тази линия води до изграждането на Ислямски център в Бар, осигуряването на финансиране от турска страна за строеж и реконструкция на джамии, предоставяне на стипендии за черногорски студенти за обучение по магистърски и докторски програми и провеждане на курсове по турски език.

Босна и Херцеговина (БиХ) също е силно податлива на турското влияние наред с това на Саудитска Арабия и Иран, особено когато то е свързано със значителни финансови облаги и е преплетено с идеологически и религиозни фактори. Стратегическата цел на турската държава е БиХ да стане член на Организацията за ислямско сътрудничество, което на практика ще доведе до нейното трайно присъединяване към държавите с мюсюлманско вероизповедание.

Интересите на Анкара се прокарват основно посредством местните бошняшки политици и най-вече чрез председателя на Партията на демократичното действие Бакир Изетбегович и ислямската религиозна общност в БиХ. В допълнение се използват и възможностите на турската държавна „Anadolu Agency“ [20] с регионален център в Сараево и телевизия TRT.

От особено значение е и проектът „Турска кредитна линия“ на правителството в Анкара, целящ подпомагане на БиХ при реализиране на инициативи за формиране на условия на трайно завръщане на разселените лица, подкрепа за малкия семеен бизнес и туризма. Общата стойност на проекта е 100 млн. евро [21].

Икономическите връзки между БиХ и Турция не са на високо ниво. Пазарът на БиХ е малък за големите турски компании, отдалечеността на страната прави транспортните разходи прекалено високи, а водният транспорт е ограничен поради липсата на решение за използването и развитието на инфраструктурата на пристанището в Плоче. Разрешението на Европейският орган за безопасност на храните за износ на свежо месо от БиХ за Руската федерация и Турция (03.02.2017) [22] през територията на ЕС оказва положителен ефект върху босненския животновъден сектор в резултат от драстичното намаляване на транспортните разходи. На свой ред това е свързано с увеличаване на износа, основно към Турция, и неизбежно допринася за допълнително засилване на турското влияние в страната.

Усилията на TIKA, Председателството на турците в чужбина и сродните общности и Центъра „Юнус Емре“ [23] са географски концентрирани на територията на Федерация БиХ и целят развитие на връзките в образованието, религиозните отношения и социалната помощ, както и опазване на културното и историческото наследство.

Налице е активно сътрудничество и между Генералната дирекция на вакъфите и Вакъфската дирекция на ислямската религиозна общност в БиХ. През октомври 2016 между тях е подписан протокол за изграждане на джамията Арнаудия в Баня Лука [24], разрушена по време на бойните действия от 1992 до 1995. С турско финансиране се изгражда и студентско общежитие към Факултета по ислямски науки в Сараево. В БиХ са регистрирани няколко големи турски компании с общ размер на инвестициите над 180 млн. евро и с около 2000 души персонал („Sisecam Soda Lukavac“ в Лукавица, „Turkish Ziraat Bank Bosnia“ в Сараево и „Natron-Hayat“ в Маглай). Активна дейност осъществява и фондация „BIGMEV“ със седалище в Истанбул и представителства в Сараево и в Бурса [25].

Заключение

След опита за преврат през 2016 турската държава концентрира усилията си да накара страните от Западните Балкани да закрият образователните институции на Гюлен, намиращи се на тяхна територия. Висшите им държавни ръководства обаче до голяма степен не се съобразиха с исканията на Анкара, ограничавайки се само с усилване на административния натиск срещу тези организации без да предприемат реални действия за премахването им.

Може да се очаква, че в дългосрочен план интересът на Турция към Западните Балкани ще се запази поради факта, че Анкара разглежда региона като естествена зона на влияние. Много е вероятно действията на турската държава да придобият по-агресивен характер особено след приемането на конституционните поправки и усилването на президентската институция.

Във всички страни от Западните Балкани Анкара активно използва дипломатическите си представителства за прокарване на своята политика. На практика турските посолствата са се превърнали в координационен център на „неправителствените“ организации и турските фирми в отделните страни от региона.

Казаното дотук демонстрира, че политиката на Турция по отношение на Западните Балкани следва да се отчита от държавния елит на всяка западноевропейска държава, както разбира се и от този на България. Действията на Анкара в страните от региона имат пряко и/или косвено отражение върху всички тях. Съществува голяма вероятност евентуалното генерирането на напрежение, инициирано от турската политика в дадена държава от Западните Балкани, да окаже негативен ефект и в други съседни страни, отчитайки т. нар. „ефект на доминото“.

Източници:

 

1. Статистически данни извлечени от https://atlas.media.mit.edu/en/profile/country/alb/ и https://atlas.media.mit.edu/en/profile/country/bih/ [23.09.2018]

2. Официален сайт http://www.tika.gov.tr/en [23.09.2018]

3. Официален сайт https://www.diyanet.gov.tr/tr-TR [23.09.2018]

Официален сайт https://www.yee.org.tr/en [23.09.2018]

5. Официален сайт https://ibu.edu.mk/en/ [23.09.2018]

6. Официален сайт http://www.vizyon.edu.mk/?lang=en [23.09.2018]

7. Dimitrievska, V. Turkey’s Acibadem Buys 50% of Skopje Clinic Sistina for 20 Mln Euro. Статия налична на https://seenews.com/news/turkeys-acibadem-buys-50-of-skopje-clinic-sistina-for-20-mln-euro-207889 [24.09.2018]

8. TRT. Митинг в подкрепа на Турция в Македония. Статия налична на http://www.trt.net.tr/bulgarian/riegionalni/2016/07/29/mitingh-v-podkriepa-na-turtsiia-v-makiedoniia-539963 [24.09.2018]

News.bg. Ердоган: „Косово е Турция; Турция е Косово“. Статия налична на https://news.bg/int-politics/erdogan-kosovo-e-turtsiya-turtsiya-e-kosovo.html [24.09.2018]

10. BIRN Team. Erdogan Vows to Help Build Serbia-Bosnia Highway. Статия налична на http://www.balkaninsight.com/en/article/turkey-s-erdogan-promises-to-help-build-serbia-bosnia-highway-01-29-2018 [24.09.2018]

11. Официален сайт http://udruzenjeturakausrbiji.com/ [25.09.2018]

12. Страница във Фейсбук https://web.facebook.com/KTAP.KOSOVA/?_rdc=1&_rdr [25.09.2018]

13. Kosova Haber. Kosova Türk Birliği Başkanı Reşit Hanadan. Статия налична на http://www.kosovahaber.net/?page=2,9,3209 [25.09.2018]

14. Phillips, D. Turkey’s Islamist Agenda in Kosovo. Статия налична на https://www.huffingtonpost.com/david-l-phillips/turkeys-islamist-agenda-i_bhtml?guccounter=1 [26.09.2018]

15. Официален сайт https://pristine.yee.org.tr/ [26.09.2018]

16. Colborne, M & M. Edwards. In Albania, new Turkish mosque stirs old resentments. Статия налична на https://www.csmonitor.com/World/Europe/2018/0912/In-Albania-new-Turkish-mosque-stirs-old-resentments [26.09.2018]

17. Официален сайт https://tiran.yee.org.tr/ [09.2018]

18. Global IH. Port of Adria (Port of Bar). Статия налична на https://www.globalyatirim.com.tr/en/investments/ports/global-ports-holding/86-port-of-bar [27.09.2018]

19. Gallop, P. Financing for hydropower in protected areas in Southeast Europe: 2018 update. Стр. 58. Извлечен от https://bankwatch.org/wp-content/uploads/2018/03/Financing-hydropower-southeast-Europe-web-2018-update.pdf [27.09.2018]

20. Официален сайт https://www.aa.com.tr/ba [27.09.2018]

21. World Bulletin. Bosnia’s Bakir Izetbegovic fully supports Turkish PM. Статия налична на https://www.worldbulletin.net/diplomacy/bosnias-bakir-izetbegovic-fully-supports-turkish-pm-hhtml [27.09.2018]

22. FENA. EC approves transit of fresh bovine meat for BiH through EU territory. Статия налична на http://www.fena.ba/article/917613/ec-approves-transit-of-fresh-bovine-meat-for-bih-through-eu-territory [28.09.2018]

23. Официален сайт https://saraybosna.yee.org.tr/ [28.09.2018]

24. BIRN. Bosnian Muslims Rebuild Historic War-Ruined Mosque. Статия налична на http://www.balkaninsight.com/en/article/bosnian-muslims-rebuild-historic-war-ruined-mosque-04-12-2017 [28.09.2018]

25. Официален сайт http://www.bigmev.org/ [28.09.2018]

Източник: vmro.bg

Виж още в: bez-cenzura