В този момент, докато пиша този коментар, някъде в България родители ще изоставят детето си.

Това е абсолютно сигурно. Доказва го дългогодишната статистика, в която България традиционно е първата страна в Европа по изоставени деца. Средно 2000 на година.

Средно 5,47 на ден. Средно всяко второ от тях е новородено и ако мислите, че всички те са ромчета, грешите – всяко второ е от български произход.

Какво обаче се случва с всички тези деца? Къде отиват, когато ги откажат родителите?

Вероятно някои от вас помнят документалния филм на Би Би Си „Изоставените деца на България“, който беше излъчен във Великобритания през 2007 г.

Благодарение на този филм и най-вече на факта, че с него успяхме да се изложим и пред чужденците, три години по-късно държавата започна ударна кампания за закриване на домовете в цялата страна.

За тези, които не са гледали филма и не са чели подобни репортажи в българската преса – в домовете за изоставени деца у нас в ония години се живееше много по-тежко, отколкото в затворите, и филмът на Алън Паркър „Среднощен експрес“, сравнен с историите в нашите домове, изглежда като безобидна детска анимация.

През 2001 г. общо 35 000 сираци растат в над 130 социални заведения в страната недохранени, необлечени, немити, необразовани, необичани, бити и изнасилвани – от по-големите и от възпитатели. Затова новината, че домовете са почти на 100 процента закрити, с изключение на тези за „държавните деца“ с тежки увреждания, няма как да не е добра.

Традиционно ощетеният умствено български чиновник обаче измисля нечовешки извратена схема, на която в момента стотици семейства в България стават драматични жертви.

Ако поговорите с някой социален работник – но от онези, под чиито гърди тупти истинско сърце, а не от бездушните и корумпирани служители на заплата, ще разберете, че основната причина и днес да продължават да изоставят деца у нас е тежко безпаричие. Често това е второ или трето хлапе в семейство на крайно бедни, безработни родители.

Често обаче се случва и децата да не бъдат изоставяни, а брутално отнемани от родителите с активното съдействие на социалните служби, ако например не си платиш няколко сметки за ток. Ето и една истинска случка, за да разберете какво точно имам предвид, като казвам „извратена чиновническа схема“.

Тази година през януари 25-годишната Даниела от Сливен направи най-голямата глупост в живота си, като реши да потърси помощ от „Социални грижи“. Безработна и наскоро останала вдовица, тя се затрудняваше да отглежда трите си деца. Обясни на социалните, че си търси работа и иска да кандидатства за общинско жилище.

Два месеца по-късно, благодарение на това, че сама си сложи главата в устата на вълка, Даниела остана и без трите си деца. „Социални грижи“ бързо ги обгрижиха в три приемни семейства, едно от които ромско.

Даниела не успя да се справи с отглеждането им, защото получаваше само 300 лева на месец помощ от държавата като социално слаба. Колко обаче получи от държавата всяко от приемните семейства за всяко едно от децата на Даниела? Получи по 700 лева на месец. Тази сума понякога надхвърля и 1000 лева месечно с някои надбавки и помощи в различни продукти.

Е, кажете сега не е ли извратено държавата да подпомага с едва 300 лева една социално слаба майка, да й отнеме децата, защото я поставя в крайна мизерия, а после да дава на приемни семейства по 700 лева за отглеждане на всяко едно от хлапетата й?

Това прави 2100 лева за трите деца на Даниела. Сигурен съм, че 25-годишната майка щеше да се справи и с половината на тази сума, но социалните не отправиха такава оферта към нея. Защото в България държавата дава 300 лева на безработна майка вдовица и 2100 лева на три приемни мащехи, за да отгледат децата й.

Неслучайно се говори за корупция в социалните служби, които отнемат, и в „Приемни грижи“ – диспечерите в този бизнес. Държавата си затваря очите за тази много грозна далавера, както си ги затваряше преди години за изнасилванията в домовете за сираци.

Социалните и „Приемни грижи“ се правят, че не виждат как цели ромски кланове, цели села се изхранват от бизнеса „Приемни семейства“. Дори цинично ги наричат професионални. Социални работници не стъпват в циганските махали, за да не ги бият, или защото са взели комисиона от преразпределената „стока“ – от децата, които днес наричат касички и банкомати.

Ако бяха стъпили в ромските махали, щяха да видят хлапета, които ядат храна на двора от купата на кучето. Щяха да видят бити деца с фрактури, с белези по тялото от изгасени цигари.

Неслучайно преди дни в. „24 часа“ извади вътрешна информация, според която почти 450 деца са били тормозени от приемните си родители, щедро платени от държавата.

Как да не е така, когато „професионални приемни родители“ стават хора без образование и с ниски доходи, които дори не са преминали през психотест.

Ето така адът от социалистическите домове се прехвърли в капиталистическите приемни семейства. В същото време процедурите за осиновяване са все така сложни и тромави и на тези семейства, които вземат с любов, а на за пари изоставените деца, не се полага никаква финансова подкрепа.

Така че в крайна сметка приемните семейства в огромен процент са си просто нова циганска далавера. Още един месечен повод да ръчкат дебитната карта в банкомата.

Но в България по принцип закрилата на децата е само на хартия. Изключение не прави дори и Държавната агенция за закрила на детето, чиято основна функция е да следи вестниците и телевизиите да не би някъде да публикуват снимка или цялото име на непълнолетен.

А в същото време остават със затворени очи за жестоки семейни драми, когато насила отнемат деца от биологичните им родители, за да хранят „професионалните“ им мащехи. / Слави Ангелов