Приобщаването на ромите, издигането на културата им до тази на българите е важна задача при управлението на Тодор Живков.

След Априлския пленум специален отдел в ЦК на БКП решава проблемите на малцинствата. Съветник на бившия Първи е известният Господин Колев – единственият ром, член на ЦК.

Със закон е забранено скитничеството на ромите, както започват да ги наричат едва след промените през 1989 година. Предприемат се мерки за приобщаването им в българското общество, включващи създаването на смесени училища,  задължително средно образование, квотен принцип за приема в университет.

Специално постановление на ЦК на БКП  от 1978 г. разпорежда да се разбият ромските махали. Започва строителството и на нови жилища в градските махали в по-големите градове – София, Пловдив и Сливен. Предвидено е Българската инвестиционна банка да отпуска кредити на народните съвети за строителство на жилища в ромските махали, а ромите, които са настанени в тях, да погасяват заемите в срок до 20 години.

По времето на соца МС инвестира в изграждането на нови жилища на стойност 4 млн. лв. за жилищни кредити, хигиенизация, преустройство и саниране на ромските квартали.

Наред с това обаче започва и политиката на държавата за десегрегация, или разреждане на ромите. До 1964 г. близо 75 000 души, които са 1/3 от ромското население, се заселват в 14 000 нови жилища.

За ромите се строят многоетажни блокове в големите градове, които обаче се оказват неудобни – апартаментите не побират многобройните фамилии, свикнали с чергарски живот и шумни купони. От съществуващите 547 цигански махали са закрити едва 36, на след няколко години те отново са възстановени.

Пловдивски роми са настанени в блокове в „Тракия“ и „Южен“.  Появяват се дори вицови ситуации – настанените в апартаменти  горят паркет и мебели, за да се топлят през зимата. Експериментът търпи фиаско – след идването на демокрацията изселените роми набързо продават апартаментите и се преместват при своите в „Столипиново“ и Шекера.

На ромите тогава се осигурява работа – главно в селското и горското стопанство, промишлеността, строителството, както и жилища. На скитащите катунари се дава огромната за онова време сума от 5000 лева, ако се заселят. На родителите на учениците се отпускат по 20-30 лева помощи, за да ги пращат редовно на училище заедно с българчетата.

През 1966 г. управата в Пловдив провежда експеримент в населения предимно с роми квартал „Столипиново“ – създадено е първото средно училище със засилено трудово обучение.  ОУЗТО е с отдели дървообработване, стругарство, шлосерство, шивачество. След като експериментът в Пловдив се оказва успешен, моделът, съкратено наречен ОУЗТО, се възприема в цялата страна.

По лично разпореждане на  Живков са разкрити над 140 специализирани интернати, в които са настанени над 10 000 ромски деца. Също по негова заповед, с цел създаване на циганска интелигенция във ВУЗ, се приемат всички кандидати роми с оценка над 3 на изпитите.

Според секретно изследване на ЦК на БКП от 1980 г. 40% от ромите в България вече са интегрирани.  По данни от 1981 г. неработещите в държавни предприятия ромите са едва 10 процента, но те всъщност не са  безработни, а се препитават като хамали, ваксаджии.

За реда в ромските махали по времето на соца важна роля играят и прословутите Доброволни отряди на трудещите се, подчинени на ОФ и на Народната милиция. Патрулите с ленти „отрядник“ на десния лакът всяват респект сред ромите – следят по списък по-буйните, водят ги лично в големите предприятия за настаняване на работа, следят дали не кръшкат от работното място.
Източник: „Марица„