Сънувах сън, че в България вече няма цигани.

По поканата на индийското правителство от тези дни всичките, пеейки и танцувайки, заминали с БДЖ-то за родната Индия.

Няма у нас кьорав циганин или циганка. Нито един! Софи Маринова я няма, и Ваньо Костов го няма, и Доган го няма, бат Сали го няма, Пич Божо го няма, няма го и Учиндолецът прост, няма Гоце Седефчов, няма Раданчо, Цветелинчо, няма Веждито, Лютвито, Азис, няма го коритарят Алберт, Чирков от Токудата, Шахо с тоягата от Белене, Фидоската я няма никаква,

цар Киро и царица Костадинка с принцовете и принцесите ги няма, няма ги селските обирджии по ниви, градини, лозя и бостани, няма ги крадците на кабели и „берачите“ на желязо, няма ги „самотните майки“ с помощите, няма телефонни измамници, няма ги побойниците на лекари и сестри от Бърза помощ,

няма никъде каруци с дръгливи, гладни и пребити до смърт кончета, няма ги непоносимите цигански сватби, няма „Камъните падат“, няма „Джалем, джалем“, няма ги нощните взломаджии и изнасилвачи на баби по селата, няма цигански свади, побоища, ножове, брадви, моторни резачки, стрелби,

трупове, няма Циганско Включване и тъпи европейски проекти за алчни тарикати, няма кючеци, няма мургави жрици на любовта по пътищата, няма чалга, няма джебчийки, няма просяци и т.н.
България беше неземен Рай.
В съня ми.

Автор: акад. Петър Иванов, Демографски център към БАНИ