Състои се от игла, дъга и иглодържател – по устройство и функции прилича на съвременната безопасна игла. Придържа дрехата или две дрехи една към друга. Среща се в много разновидности. Видовете фибули имат важно значение за датиране на археологическите паметници.

Често се намират при погребения като част от облеклото и украсата на покойника. Най-честият метал е бронз, както и желязо, срещат се и комбинации с различни покрития от злато и сребро и комбинации от двете, но има и изделия изцяло от сребро, сребро с позлата, злато с украса и инкрустирани камъни.

Стефан Пройнов: Твърдя, че фибулите по времето на Бронзовата епоха са били правени от Бронз, а в Желязната епоха са правени и железни с доста големи размери но и двата типа са идентични при траките.

Във всяка епоха фибулите носят своята мода и разновидност именно заради това археологията може да се позовава по тях за датировката на периода.

Със започването на обработването на златото и създаването на златните нагръдници те също са били прикрепвани към дрехите със златни фибули направени от злато.

Освен практичност фибулите са имали и своята социална и религиозна функция. Има Фибули с толкова големи игли, които са се използвали и като оръжие за защита. Златни и сребърни са били за аристократи със скъпоценни камъни и богато наситени на орнаменти. При гърците и древните траки има няколко сходни типа.

При римляните има с храмове и свастики, с делфини и доста зооморфни също в римските провинции се среща най-голямото разнообразие има фибули с форма на галери, на гладиатори, на гълъби, на брадви и такива в армията с ликовете на божества и орли. В армията има такива, който са строго определени и тук фибулите изземват някак си съвременните медали точно определени на точно определено място в униформата показват рангът дали е центурион или офицер, или генерал. Но най-разпространени са такива с пружина в 2-4 век.

При келтите и викингите се наблюдават и такива, които имат окултни знаци за защита и руни, който носят послания. При готите има доста зооморфни с почитаните от тях дракони и орли. При скитите зооморфните се свързват с диви животни – грифони, елени както и коне.

Във Византия се наблюдават такива с монограми и кръстове..

По принцип една фибула може да разкаже много за социалният статус на своят притежател. Срещат се в стотици видове и модели и с техните разновидности стават десетки хиляди.

Фибулите след монетите най-точно датират едно селище от коя епоха е, но фибулите са по-едри сигнали и те бързо се обират в най-горният културен пласт. Често стават и обект на унищожение от плуговете на тракторите.

Най-добрите екземпляри откривани до днес си остават тези в погребалните могили или некрополите където са били в погребални камери.

Често виждаме и фибулите да участват в накитни ансамбли заедно със златни и сребърни верижки за украса и дори са били правени да си подхождат.

Стефан Пройнов: Твърдя, че фибулите са широко разпространени до късното Средновековие когато с влияния от Франция и Венеция както и Испанските и Руските кралски фамилии те се превръщат в брошки за украса и стават ювелирни и загубват своята практичност и се превръщат в съвременните брошки.

Днес наследниците на фибулите са брошките, медалите и значките и те загубват своето влияние в съвремието ни.

Стефан Пройнов: bez-cenzura.info