В Рим са ги бесели с краката нагоре и с табелка за какво е обесен обикновено са ги позиционирали на кръстовища на пътища с по-голям трафик. По-късно във Византия са и Средновековието са ги бесели по площадите и пак в Средновековието са носели табела на вратът и на която се изпива епитет и защо е наказан! В Англия дори са стигали до там фалшификаторите да бъдат потапяни в котел с врящо масло първо до глезените от шокът са припадали, после до кръста и накрая са потапяли целият торс докато месото се отдели от тялото и колкото и екзекуции да са правени винаги е имало фалшификатори!

Стефан Пройнов: Ще споделя, че имах късмета да си закупя античен фалшификат на Гордиан Африкански баща, беше в перфектно състояние -направен от цинкова сплав с прекрасна лъскава патина. Закупих го за десет лева по времето когато тези неща не бяха преследвани от закона. Порадвах му се две-три седмици и го подарих на един нумизмат – колекционер с думите „знаеш какво ти давам нали“ и се обърнах към него с думите „знам, че никога няма да го изнесеш или продадеш и това ще остане в страната ни“.

Монетата е истинска от снимката

Такава монета в такова високо качество всеки уважаващ себе си европейски аукцион би я пуснал със стартова цена над 120-150 хиляди долара като става дума за по-рядка дори от златният номинал на самият император, който е царувал 21 дена само. Разказвам тази история, защото искам да дам пример, че фалшификаторите са находчиви и дейни и този пример го доказва. Истината е, че колекционерите са по-добри стопани на антични и нумизматични ценности от балканските музеи като все още има огромна масова практика на подмяна на археологически движими паметници – монети и малки предмети. В закона конфискуваните монети все още се описват като монети от жълт метал и монети от бял метал.

Би металните монети днес са нормално приемани но в древността не е така

Бога ми, по пътят си една конфискувана монета –златна примерно от Варна до София може да стигне бронзова или някой рядка сребърна във високо качество рязко да бъде подменена с друга такава в лошо качество, а потърпевшият ще бъде съсипан и най-малкия му проблем ще е съдбата на конфискуваната стока. Тогава времената бяха такива – не се снимаха монетите и предметите, а техниката навлезе по-късно. Техниката, която навлезе в наши дни позволява и на фалшификаторите да правят далеч по-добри копия – използват се лазарни фрези и скъпи машини за гравиране. Преди 7-8 години дори се продаваха и няколко машини за гравиране от монетен двор на Канада попаднали незнайно как в ръцете на търговец на индустриална техника и машини втора употреба дори си спомнян как му писах и той прекрати търгът и каза „продадени са“. Кой знае коя фалшификаторска работилница влязоха в А група с тази техника като машините се продадоха за по-малко от 12 хиляди долара.

При условие, че такава машина струва над 160 хиляди Евро. Имах честа през годините да бъда допуснат в един монетен двор и да консултирам там за решаването на даден проблем. Направих снимки на място, но от охраната ми взеха фотоапарата и и казаха, че всички снимки на които се вижда табела на техниката ще бъдат изтрити и тогава ще си получа фотоапарата.

Става дума за онези малки табелки занитени за машината на които е споменато моделът на машината и нейният производител. Дълбоко пазените тайни и технологии на монетните дворове отдавна са развенчани въпреки всичко алчността е най-добрият приятел на мошеника и винаги ще има фалшификатори и хора, които искат бързо и лесно да забогатеят. Затова и няма да се уморя да повтарям, че две мнения са повече от едно, а три мнения са повече от две! Не е глупаво да попиташ за нещо, което не знаеш, но глупаво е да си купиш нещо за което нищо не знаеш.

Виж още в: bez-cenzura