По този начин император Константин въвежда до някаква степен родителското право. Според християнството продажбата на деца е грях, но езическите и римски нрави и обичаи са силно разпространени по това време. Един указ издаден в София, древна Сердика, обаче създава първата предпоставка на съвременното законодателство, ако щете за правота и задълженията да си родител, макар и една малка стъпка в посоката на ограничаване на робството Константин полага фундаментът на който да стъпят идните поколения.

Стефан Пройнов твърди, че тогава робите са имали повече права и по-малко задължения от сегашните свободни хора. Робите не са плащали данъци, защото не са взимали плата за трудът си всеки робовладелец се е задължавал да подсигури храна, вода и подслон на своите роби и условия те да се плодят и множат, защото са разменна стока и евтина работна ръка. Човешкият ресурс е най-големият капитал на един робовладелец както сега човешкият фактор е най-важен за една фирма.

Днес свободните граждани са задължени да работят и да си плащат данъците, наемите за жилище и ток и вода, задължени са да плащат храната и водата си. И когато се разболеят или остареят системата – фирмата ги подменя с други по-млади и ги оставя на произволът на съдбата. В Рим не е било така – Робовладелецът е подържал високо ниво на социално отношение със своите роби и често са наемани лекари да ги лекуват, а за по-старите и по-опитните се намира по-лека работа, защото отношението към по-старите е показателно и за по-младите и така на практика лоялността и мотивацията да бъдат верни на своят господар е важно звено именно на нея се крепи и производителността. Днес Фирмите наемат млади хора, които не плащат за жилище и за храна особено много, защото живеят при родителите си и не са особено взискателни към доходите си, но когато младите понатрупат опит и решат да станат родители и самостоятелни и си наемат жилище и си родят потомство, и решат да се обърнат към работодателят си за по-голяма заплата обикновено работодателят ги уволнява и наема нови, млади, некомпетентни без стаж и опит, но и без да си ценят труда и времето.

По времето на Рим когато робът е в разцвета на силите си и е придобил умения в занаята и реши да си има поколение Робовладелецът е предлагал стимули на такива на средна възраст – давал им допълнителни помещения дори ги е подтиквал към задомяване с друга жена роб от неговите роби, защото родените деца ще му принадлежат. Константин Велики поставя една малка стъпка в посока справедливост и намаляване на робството. Стефан Пройнов: Днес робството е забранено в целият свят, но пак има роби и това робство е по-тежко като нашето е, че всеки робува на нещо – някои на своите страсти и хобита, други на амбиции и кариера, трети на властта и пари на където и да погледне все някой робува на нещо като се замислим днес икономическото робство е по-страшно от това в древният Рим.

Днес плащаме голям кръвен данък като губим децата си изпратени в робия, в чужбина без да имаме шанс да си ги откупим. И ако указът на Константин Велики е наречен: „За бащите, които са продали синовете си”.

Стефан Пройнов: Аз питам дали и сега не е така под друга форма и модел, нима бедните не работят за богатите, нима ние бащите не губим синовете и дъщерите си?