Дори комунистите вземаха от богатите за да дават на бедните даже взеха от всички дори! Нима и днес не само Демокрацията взима от бедните за да храни богатите в целият свят? Текат процеси за промяна на баланса на благата. Но кои богатите или ние ще платим цената?

Гледаме бунтове и протести, които се превръщат в разбиване и грабене на магазини. Гледаме и богатите да бягат в чужбина, спасявайки себе си и златото си. Някога хайдутите са грабели от богатите, но са давали на бедните, плащали са на кадърните за образование в чужбина за да се завърнат в нашата страна и да работя за родината си. Грабели са, но са давали да се строят сгради, читалища, библиотеки и църкви.

Ако днешните хайдути трупаха златото си не в чекмеджета и да го изнасят от страната, а тук го инвестират за благото на нацията и облагородяването на страната щяхме не да сме Швейцария на Балканите, а раят на земята. Истината е, че много векове преди нас доста са грабили и крали и много в страната ни е заровено и скрито, ако това се използва не да се граби за личната алчност, а за народа както е било наречено то България ще бъде рай на земята и ще си откупи свободата!

Бих дал един пример по времето на Николай II Романов днес канонизиран като Св. Николай както и Св. Александра Фьодоровна – неговата съпруга.Той стимулира хората занимаващи се с култура като вдига невъобразимо доходите им. Лично държавата се е грижела за децата и вдовиците на хората в сферата на изкуството.

Русия се превръща в четвъртата страна по износ на злато. През 1917г. Русия е изградила 78 800 километра железопътни линии най-много от всички страни по света. Днес в Русия има 122 500 километра железопътни линии и е на трето място след САЩ и Китай. Виждате разликата в мащабите днес и тогава. Когато ресурсите се използват за държавата така става. Ако сравним и пътищата строени през комунизма и днес ще останете удивени, че резултатите са сходни.

Във всеки строй има политици, но е по-важно да има държавници тогава държавата се превръща в силна богата и свободна като се отстояват националните интереси. Може би е по добре да не се намират съкровищата на Вълчан войвода и Римските банки, може би не сме дорасли да бъдем държавници, може би древните ни предци са знаели какво идва и затова Вълчан Войвода казва „Сто пъти ще минеш и няма да го видиш”. Не сме дорасли да се наречем патриоти и родолюбци.
Стефан Пройнов: Благата сменят техните притежатели, но някак си златото избира на кого да се покаже!