Стефан Пройнов пита: Кой ограбва повече историята ни – иманярите или археолозите?
Пройнов: Според Археолозите иманярите нарушават културните пластове и изкопават ценни монети и артефакти чрез който могат да се датират с точност дадени събития в миналото в дадена местност. Поругаването на гробници и некрополи също е голям проблем. Фактите обаче показват, че търсачите (наричани иманяри) сканират земята с металдетектори, който имат пробивност в почвата от 20 см до 60-80 см при наличие на масивен артефакт или колективна находка.
А там където е имало наистина вековно натрупване на история има по няколко метра културни пластове и тези обекти са така наречените археологически обекти, които са наблюдавани имат някои охрана, а другаде даже и видеонаблюдение. Следователно чисто логически хобито металдетектинг и иманярството обхващат съвсем малък слой от историческото ни наследство по пътят на логиката. Събират се разсипни монети и повърхностни движими археологически обекти. Според иманярите обаче мнозина имат комерсиален мотив като търсят начин да се препитават и търсят някакви монети или артефакти, които да продадат на черният пазар.
Пазарът у нас и в чужбина е различен – там всичко е урегулирано и повечето археологически обекти си имат и някаква фиксация на цена според качеството и състоянието, в което се намират, според видът и епохата и мащабът на срещане. Тук обаче криминализирането на тази дейност води до някакво картелно споразумение на черният пазар и търсачите и иманярите често им се предлагат далеч по-ниски цени, защото са изнудвани заради криминализираната им дейност – или продаваш евтино, или гориш.
Така на практика държавата създава ниша за спекула и сив сектор. Според запознати пък Археолозите също продават ценни монети и артефакти на колекционери и търговци на черният пазар.
Други твърдят, че има много подменени и откраднати музейни експонати и продадени и при една инвентаризация на музеите може да се окаже, че няма музей, в който всичко да е точно. Бившите директори са починали и така отговорността може да се разводни и виновните да се оправдаят с предишни колеги, които са се споминали. Има и трети акцент – дарени монети и артефакти също са изчезвали .
Някой знае ли какво става с конфискуваните от МВР и Митниците артефакти и монети след като отидат в музея, каква е съдбата на съкровища за които никой никога не ще попита? Тук някак си държавата или по-точно държавните служители, които трябва да се грижат за опазване на движимите и недвижимите паметници на културата се грижат и за своето лично облагодетелстване. Едни късат от земята историческо наследство за да се нахранят, а други правят разкопки за да забогатеят.
Според едните, ако вкараш един слон в един хамбар той нищо не може да изнесе, но ако вкараш един мравуняк с мравки ще изнесат зърното зрънце по зрънце. И тук държавата се намеса като регулатор, но в коя полза е въпросът? Има и друг фактор например земеделските машини на арендаторите също унищожават даден културен пласт в рамките на едни 40см. така се разбъркват нещата и често даже биват наранени от плуговете – тема, която не се експонира особено.
Все още в България има приказка, че законът е така направен, че „за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони“. Доста именити Археолози се споминаха естествено може да се каже преждевременно, но в затвора такива няма. Докато има много търсачи осъдени и по затворите да лежат също има. За едните държавата е майка, а за другите мащеха.
Едните са дотирани от държавата и често се случва да бъдат рекетирани бизнесмени да плащат проучване на даден терен преди строителство и сумите искани от археолозите са големи 30-40 хиляди и над 100 хиляди лева и на края намерили фрагменти от керамика или две железни ножчета. Еми то България е пренаселвана и няма двор където да не излезе нещо старо. В същото време сме свидетели как се строят хотели и пътища и дори магистрали през археологически обекти и там археолозите си затварят удобно очите дори ги няма да кажат на тези големи строителни обекти „защо се случва това“?
Преследват се и търсачи и иманяри за притежание на металдетектор, но няма археологически екип без такъв, който да се използва в археологически обект в противоречие с някои текстове от НПК и закона. Има честни и почтени археолози, има и такива търсачи упражняващи хобито металдетектинг. Но болшенството и от двата вида търсят начин за бързо забогатяване да не си кривим душите и едно е да се чудиш как да се нахраниш, защото държавата не си е на мястото, а друго е да си на мястото – правилното място където гладен няма да останеш! Иначе нашата земя е била ограбвана и ще бъде ограбвана – съкровищата излезли от земята пак в нея са се връщали и винаги са било обект на желание.
Казвам се Стефан Пройнов и според мен, а и според много други нашето законодателство трябва да се синхронизира с Европейското и това е ангажимент на държавата, а не на паралелната такава. Трябва ясни правила и всички да ги спазват! Закон си трябва, който да дотира, но и да наказва строго. Защото трябва и култура и възпитаване в определени ценности и по-добре съкровищата да остават в страната, отколкото безценни артефакти и предмети да бъдат разтапяни заради благородният химически състав и заради страхът от закона .
Кой повече унищожава културните исторически пластове ще оставя вие да си кажете мнението като естествено ще има критика от двете страни, но рано или късно трябва да се намери златната среда и всичко това да се балансира! „В началото бе словото“ и дебатът трябва да го има. Защото всички ние правим държавата. Не може колекционери и нумизмати да са третирани като престъпници заради родолюбивата си страст, заради патриотизмът си, ако щете. Време е държавата и музеите да си купуват от историята парчета от пъзела наречен България!
Стефан Пройнов виж още в: bez-cenzura
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.