Стефан Пройнов: Нумизматиката бележи ръст в инвестициите
Стефан Пройнов: Нумизматиката бележи ръст в инвестициите
Стефан Пройнов: Последните десет години виждаме осезаем ръст в инвестициите в антики, монети, предмети и марки. Прави впечатление, че доста от инвеститорите в антични ценности се насочват към монетите докато масивните предмети като мебели и дори картини някак си остават на по-ниски нива.
Стефан Пройнов: Всяка година следим с интерес търговете на Stack’s Bowers в Ню Йорк. Както и аукциони в Европа.
Бяхме свидетели на няколко рекорда за най-скъпо продадени монети в света докато картините и марките отсъстват лидерството си на монетите. Банкнотите бележат лек ръст докато мебелите се сринаха и там цените паднаха с над 40%. Две са компаниите, които дават сигурност на пазара на монети основно.
Numismatic Guaranty Corporation (NGC), която е базираната във Флорида и Professional Coin Grading Service (PCGS), базиран в Калифорния, През 1986 г., когато първият независим сертифициращ орган на монети проверява автентичността и качеството.
Оценявайки всяка монета по скалата от 1 до 70, повишавайки доверието на инвеститорите и обема на продажбите. Днес глобалните продажби на редки монети се оценяват на между 5 и 8 млрд. долара годишно, като 85% от пазара е в САЩ. Стефан Пройнов: Все повече грейд културата нараства и у нас в България и колекционерите и търговците се насочват предимно към вече сертифицирани монети, което ги предпазва от манипулирани и фалшиви монети.
Процесът на оценяване е субективен – критериите включват дори показател дали монетата привлича погледа. Скот Травърс, търговец на монети в Ню Йорк, казва, че инвеститорите понякога пращат една и съща монета 10 или 20 пъти на същата компания с надеждата да получат по-висока оценка. Всичко това води до стабилна „инфлация в оценката“, която бива приветствана от инвеститорите. В дългосрочен план обаче по-големият брой на монетите с висока оценка със сигурност ще потисне цените.
Вече се появяват дори нов вид „оценяващи на оценяващите“, които се надяват да внесат известна дисциплина, оценявайки постоянството на двата първични сертифициращи компании.
Стефан Пройнов: В България също се наблюдава този проблем когато някой смята, че монетата му е недооценена по достойнство да чупи капсулата и да пробва в конкурентната компания. Един грейд е важен, той на практика може да удвои цената на монетата на пазара.
Цените на монетите се вдигат в България, но не следват инфлационният индекс, а с много по-големи проценти. Което ги превръща в инвестиционен сегмент, който дава бързо нарастване на авоарите ви. Лесни са за пренасяне и не изискват по-специални отношение.
Ръстът нараства, а грейд културата започна да си мери оценките – продавачите са доволни, търговците се къпят в печалби, а колекционерите седят и гледат как цените им на колекции стават едва ли не безценни, но тази тенденция ще продължи. За сега обаче нумизматите и колекционерите няма да бъдат активните потребители, а само инвеститори и спекуланти. И на практика нумизматиката да има ръст на пазара на монети, но на ниските нива не се усеща, защото се търсят само сертифицирани монети, а тези, които не са и се предлагат при тях няма никакво движение като монетите с ниски нива на качество и тези, които са били в прекомерна употреба към тях няма интерес.
Стефан Пройнов: През зимата обаче ще се повиши интересът и към тях, защото обратно на пазарните закони сега предлагането е голямо и цените се вдигат, но когато се оберат Грейдваните монетите на пазара ще дойде ред и на другите, а може би не може да се извадят монетите с по-ниски оценки на качеството на по-високи цени. За сега пазара се диктува от една дузина хора и всеки от тях работи, опитвайки се да изненада пазара с нови предложения.
Стефан Пройнов: Който и каквото да ви говори в момента нумизматиката у нас и в чужбина бележи рекорден ръст, а трендът е важен, а трендът е нагоре.
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.