Няма да влизаме в образа само ще споделим какво се говори и ако това е плод на художествена измислица то във всяка лъжа има по зрънце истина – тази истина, която кара хората да превърнат мълвата в легенда.

Легендата разказва, че Вълчан войвода открил случайно пещера, в която е погребан не друг, а Валент, римски император, воювал срещу сасанидските перси и готите, пещера с несметни съкровища.

Охранявали я огромни, но омагьосани златни статуи и ужасни капани, измислени от изкусните римски военни инженери.

Вълчан успял да ги обезвреди благодарение на ума си като бръснач, на невероятната си ловкост и инстинкт, не без помощта на огромната сила, с която бил известен. Явно комитата е бил по-добър и от Индиана Джоунс, който все пак е измислен персонаж. А Вълчан е историческа фигура, въпреки че около него се роди цяла митология.

Всеки уважаващ дебе си иманяр търси съкровището му – я на Станчов пулгар, я в пещерата Цанкиното врело, където… Това по-нататък.

Исторически факт е, че император Флавий Юлий Валент , възцарил се през 364 г , е убит в жестоката и прочула се през вековете като фатална за империята битка с готите на 8 август 378 г. край Адрианопол, днешен Одрин.

Според летописците императорът, чийто лик можете да видите на монетата му, бил ранен от стрела и успял да избяга със свитата си, като се укрил в крайградска вила, но варварите я обкръжили и запалили. Всички изгорели.

Иманярската легенда представя нещата по друг начин. Тя твърди, че Валент умрял от раните си доста по-късно, като преторианците му си пробили път в посока Рила планина в опит да го спасят в някое от многобройните си скривалища там.

В подножието на планината цезарят обаче издъхнал.
Приближените му сановници отнесли тялото на повелителя си в рилските усои и го погребали в голяма пещера, в която от години съхранявали плячката от военните си походи. Тя още преди това била оборудвана със „система за сигурност”, която била допълнително усъвършенствана, за да пази покоя и несметното му съкровище.
Великият наш народопсихолог Иван Хаджийски описва подробно легендите и преданията на иманярите, които граничат с приказките.

В „Психология на българското иманярство“ той пише:

„В тези калета, подземия, подземни черкви, пещери, маари (дупки), някои от които представляват цели квартали или се простират по на 30 км, та дори чак от Странджа до Цариград, са скрити богатства от римско време и главно от воеводите:

поп Мартин, Вълчан воевода, Кара Кольо, Алтън Стоян, Драгул воевода:

везнета с жълтици, крина 3-4 оки маргарит, тройни пари, безценни камъни, черен – 5 аршина широк и 3 дълбок, пълен със злато – медник с цванчове, звънец с 900 рубиета, бъчва с 48 ведра злато, 18 торби пари, буре 6 мери бели пари, 44 оки злато, 21 ока саде злато, три ката пари, 26 хазни злато, два товара злато и на 13 купчини пари и всички възможни съдове, пълни с пари: ботуши, казани, гърнета, бакъри и бакърчета, харании и каравани.“
Източник: pintev.blog.bg

Стефан Пройнов: Въпреки всички различни легенди името на Вълчан Войвода не спира да се повтаря и в наши дни, ще живее и след нашето време.