Стефан Пройнов: Колесниците в Древен Рим и у нас
Стефан Пройнов:Всеки жадува за адреналин. Някои хора изпитват тръпка от малки неща, като например втора чаша вино. Други хора получават допамина си с приключенски дейности.
Ясно е, че хората преследват адреналина., което показват, че нашите предци са били готови да рискуват живота си или някой свой крайник за малко удоволствие.
Най-богатият спортист, който някога е живял, е Гай Апулейъс Диоклес, който в кариерата си като колесник е натрупал печалба, равностойна на милиарди долари днес.
Както ще вземе в предвид рисковете, пред които е изправен, може би си заслужава. Римляните обичат състезанията с колесници. Изображения на такива състезания са се появили навсякъде в града. А на резултата са се поставяли залози.
Огромната писта (Цирк Максимус) е построена в Рим. Тя може да събере над 150 000 зрители, което предразполага и за голям хазарт като идвали са да залагат от далечните провинции и понякага единични залози са надминавали от десетки до десетки хиляди денарии и сесерции.
Естествено големите залози водят и до големи комисионни за спечелилите състезатели както и за черно тото, което ако бъде разкрито наказанието е било смърт, ако не от властите то от някой потърпевш и ощетен най-често отмъщението е достигало с отрова, но и има и директни поръчкови зрелишни наказатални убийства, които да послужат за назидание.
Имало е вип ложи някой от по-знатните фамилии са си плащали място пожизнено и са гравирали имената им на самият камък. Прословутият цитат – дай на народа „Хляб и зрелища“ (на латински: panem et circenses) е метонимен израз за повърхностни средства за успокояване и отклоняване на вниманието на масите. Днес си имате телевизия за това. Крилатата фраза „Хляб и зрелища“ е употребена за първи път от римския поет Децим Юний Ювенал 2-ри век (55 г.) освен фразата – „Хляб и зрелища“, негова е фразата и „Здрав дух в здраво тяло“, която става нарицателна не само за спортистите в древен Рим, а и по времето и на Комунизма.
Колесниците са теглени от два коня – бига или с четири коня, наречена квадрига са се състезавали в седем обиколки на арената. Инцидентите са често срещани, а проучването на гробовете на състезатели на колесниците предполага средна възраст на смъртта само 22 години.
Състезанието с колесници е толкова опасно, че дори заснемането на филм може да бъде смъртоносно. Филмът от 1926 г. Ben Hur включва състезание с колесници, което е струвало живота на пет коня и един каскадьор.
Стефан Пройнов: Това е един от най-старите и най-реалистичните филми за жалост сега не се допитват до АРТ експерти на древно и антично изкуство в съвременните кино и телевизионни продукции и можете да видите древен войн накичен с оръжия и доспехи от различни епохи. Залага се компютърна анимация и се търси зрелищен ефект, залага се на ефекти вместо реалистичност на образа.
Стефан Пройнов: Колесниците са заемали важно място в античния свят като те се делят на много видове. Имало е спортни – те са били силно олекотени. Бойни, които са били доста тежки както и ловни, както и триумфални и всички са богато украсени според стандарта и на собственикът им. Нашите траки живели предимно по трако-римският период започват пищно да украсяват колесниците си, макар и масово да са използвали за лов по тях има сцени на пантери, лъвове и орли както и пищни бюстове на Пан или Божествата, които са смятали, че ги закрилят. Интересен факт е, че в тракийските колесници има протомета на пантера излизаща от лотосов цвят и лъвове това означава, че по тези времена са живеели пантери и лъвове по нашите земи.
Археолозите откривали такива ловни колесници в Родопите и Южна България биха потвърдили това. Богати са били колесниците на нашите траки и далеч преди времената на Рим и състезанията на Арената и това е описано от Омир, които казва, че „конете му по бели от сняг“, за кого са тези думи?
Виж още в: bez-cenzura
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.