Стефан Пройнов: Внимание ловци на съкровища- Колорадоитът
Стефан Пройнов: В търсене на злато можете да попаднете на парче скала в което да съдържа Телур и Колорадоит – металодетекорът ви реагира и вие вземате в ръка причудливият красив камък.
Колорадоитът – това е сравнително скоро опознат кристален минерал, обикновено срещащ се в магмените жилки. Минералът представлява съединение между живак и телур (HgTe) – два сами по себе си много токсични метала. Именно затова колорадоитът представлява двойна заплаха за онези, които се осмеляват да го държат в ръцете си. Съчетанието от тези два елемента създава риск за сериозни отравяния при лекомислено боравене с тях. При нагряване или химически промени този странен минерал отделя опасни пари и прах. Което е най-интересно – минералът се добива промишлено за производството на телура, съдържащ се в него. Телурът присъства и в други минерали, в комбинация със злато.
По прищявка на съдбата и въпреки че е открит в щата Колорадо по време на Златната треска, откъдето носи и името си, минералът е става популярен и започва да се добива за извличане на телур едва в края на 50-те години на миналия век в Австралия.
Стефан Пройнов: Телур е химичен елемент с атомно число 52 и символ Te, който се причислява към металоидите.
Както другите елементи от шестнадесета група, и телурът има алотропни форми. Има т.т. 450 °C и т.к. 990 °C. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H2TeO3) с редуктор серен диоксид (SO2), телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te2.
И когато търсите съкровища знаете ли на какви химически елементи ще попаднете на сред природата.
Знаете ли какво засича вашият металодетектор?
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.