Настъргах си сирене от Румънското и нарязах няколко пиперки печени внос от Турция. Иначе ситно на конци се реже лукът от Австрия.

Като си упукаш и някой друга чушка внос от Мексико или Чили става едно пикантно допълнение.

Сипах си днес сръбска ракия и по стар български обичай и традиция си казах „ех, това е то Българското шопска салата с ракийка“. Стефан Пройнов: Мисля си „Аз съм българин свободен, в край свободен аз живея,всичко българско и родно любя, тача и милея“.

Стефан Пройнов: Пускам си телевизора и усилвам музикалният канал, а там душата ми полита с Гръцки хитове. Викам на жената да опържи едни френски картофи, викам „жена, запали скарата да метнем няколко пилешки бутчета от онези Полските, ама и някоя друга пържолка така свинска, мазна от Испанските“! Е как да не му удариш и една биричка от Чехия?

Стефан Пройнов: Мисля си на времето като деца учихме стиховете на Иван Вазов: „Аз съм българче и силна майка мене е родила; с хубости, блага обилна мойта родина е мила“. Майка ми се спомина, а родината ми мила леко-полеко и ограбват днес благата. Сменям канала, пускам новините, а от там статистика, че смъртността в България е най-голяма от всички страни във света и че сме най-бедните не само в Европа!

Ех, Вазов друго ни казваше: „Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе“.

Пройнов: Ще си сипя една ракия да ми дойде патриотизмът, да блъсна с юмрук по масата и да си спомня, че и ние сме дали нещо на света то на масата всички сме патриоти и родолюбци та и аз така все пак съм син на юнашко племе, което днес пак дреме ли, дреме. Някога бяхме аграрна страна, която можеше да изхрани не една страна, а днес сме под икономическа окупация – внасяме боклуци, изнасяме народ и обезлюдяваме като нация.

Стефан Пройнов: „Аз съм българче. Обичам нашите планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене“.На третата ракия ми иде да хвана гората, но Балканите ни без гори са -изсякоха дърветата изнасят ги за Гърция. Сменям канала, че се ядосах и гледам индийски сериал – кипна ми сърце юнашко, грабнах пепелника и го запратих по китайският телевизор! „Нищо българско не остана в България“ си викам!

Как да се наричам Българин като нищо българско и родно не остана в страната? Поне японският климатик още работи, наметнах си хавайската риза, сложих си американските очила, сипах си от чешката бира и някак си се отпуснах, някак си ми прималя.

Ще отложим и тази революция! Натиска ме дрямка, а спомените за онази България се превръщат в сладък сън в една избледняла полюция. Българин да се наричам ли, то вече няма България благодарение на нас, защото вече не остана нито народ, нито република, а всички сме станали една телевизионна публика.

Виж още в: bez-cenzura