Пълен ФАРС! Как се откраднаха парите със СМС за Аспарухово
Варненският адвокат Петър Николов сподели в социалната мрежа своето становище по въпроса с дарителската кампания за пострадалите в Хитрино.
„Във връзка с есемесите за Хитрино, от есемесите в Аспарухово още никой няма собствен дом, а парите са похарчени. Всеки си решава дали да направи едно щрак с телефона, но ще ви кажа какво се случи с есемесите за Аспарухово.“ – започва Николов.
„Парите потънаха в една фондация. Не знам кой беше направил далаверата с телевизиите, да направи кампания и парите да постъпят в частна фондация, и всъщност хората изпратиха пари на някаква фондация, която така и не се отчете на своите дарители какво направи със стотиците хиляди левове.
Последно знаех, защото бе под наш натиск, че са купили няколко имота, в които да се настанят пострадали от наводнението, но апартаментите бяха собственост на фондацията, т.е. никой не получи нов дом, свой собствен…И досега никой не е настанен в тези апартаменти. Говореше се, че щели да станат общински…
Не мисля, че нашите парите са за фонда и далаверите на общината, дори и да е станало. Не очаквайте нещо различно да се случи и в Хитрино. Искрено се надявам БЧК да построи домове на тези хора, но засега няма яснота за какво са парите. Това означава, че под надслова „За Хитрино“ БЧК може да ги изхарчи за всичко, включително за 2 тона лютеница. Кампанията трябва да е конкретна. За какво вие дарявате, каква е вашата воля, тъй като всеки ваш есемес е договор за дарение. В Аспарухово сформирахме свои дарителски екипи, които на място проверяваха кой от какво има нужда и успяхме да помогнем на много хора.
Докато пред общината едни и същи се редяха за помощи. С нас се свързаха много дарители и тогава успяхме ефективно да раздадем помощта на хората, които наистина имаха нужда.“
Източник: novavarna.net
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.