Това е въпрос от публичната дискусия.
Тя е платена от някого, входът е свободен.
Искам да разберете деца, че у нас някой плаща за руинирането на образите, идеалите и ритуалите, които са циментът в сградата и фасадата на една държава. ВСЯКА ЕДНА ДЪРЖАВА.
Тук искам да изброя само от последните седмици няколко събития, които с демократична лекота съсипват малкото хубави идеи, посветени на наши чисти, исторически образи.
В изреждането си личи ясно нечие намерение – да се чоплят образите от учебника, да няма нищо свято, а малкото гордости на нашия малък и объркан народ да бъдат заместени с неща като „европейско дърво на годината“.
Някой у нас иска да нямаме памет.
Някой у нас работи идеалите ни да бъдат съсичани, направо омаскарени.
Една държава е нищо без ритуал, идеал и култ.
В тази развала има една ужасяваща нереципрочност – именно държава като САЩ, която създава свои митове и легенди само от двеста години, там където се говори с обожание за Основателите, където се правят огромни паметници като този в Ръшмор и деца скаути им отдават почетен караул – именно оттам идват парите за нашата дискусия на тема – трябва ли образът на Левски да се идеализира.
Трябва. Другото е работа на наши предатели за чужди стотинки. Ядосайте се.
Докато обратното – у нас се извършва публичен погром върху паметта на нашите образи.
Накратко изреждам примери, за да разберете, че това, което се прави с демократична усмивка е всъщност война. Систематична, добре платена, несъмнена война.
1. Спомнете си – срещу паметника на Самуил, издигнат от фондация „Българска памет” беше извършено публично унижение. Зададоха се хиляди излишни въпроси като ЗАЩО ТАМ, ЗАЩО ТАКА, ТОВА ИЗКУСТВО ЛИ Е и прочие. Тогава за първи път се разбра, че срещу паметта на тази нация, опоскана, трита и извращавана, се води ясна война. Самият премиер тогава, Борисов, не посмя да отиде да открие паметника. Бълването на смешки и подигравки показа, че стотинките за нашите еничари, дадени от чужди НПО, работят добре. Паметникът днес не пречи на никого. Но днес се пречи на нови паметници. Все повече се пречи, все повече тези усилия се неглижират – и от НПО-еничарите и от официалната държава.
2. Фондация „Българска памет” е издигнала и паметник на цар Симеон Велики. Това е паметник, който не е обсъждан, защото е в частен имот и засега не пречи на никого. Това е като случаят с онзи грък, който беше издигнал в селото си паметник на Петко войвода, но гръцките власти го накараха да прибере постамента в двора си. Нашите общински власти правят същото. Притискат, бавят, компрометират и не разрешават да се правят паметници дори с частни средства. Защото днес гниенето на държавата започва от нейната глава и от нейната власт.
3. Същото е за паметника на Борис Първи, на същата фондация „Българска памет” и доктор Милен Врабевски – в становище на общината е написано, (представете си): „… за основен позитив приемам факта, че бъдещият паметник ще бъде виждан от минимален брой хора… „.
