Няма селища, желаещи да интегрират бежанци срещу заплащане по механизма, изработен миналото лято. Нито една община в момента не е подала документи да се възползва от европейското финансиране, което се полага за всеки приет у нас бежанец и осигуряването му с жилище, работа и здравни грижи.

Миналия август беше приет регламент, според който кметовете също могат да заявяват в агенцията за бежанците с колко чужденци биха се договорили. Те имат право на финансиране, ако в замяна осигуряват жилище, детска градина, училище, обучение по български език, здравно осигуряване и обслужване, професионално ориентиране и включване в обучение за възрастни, включване в програми и мерки за заетост, информиране за свободни работни места. Юридически между общината и бежанеца трябва да се сключи договор за интеграция, който може да бъде прекратен едностранно, когато чужденецът нарушава обществения ред, откаже да приеме предложената му работа или не иска да се включи в програмите по заетост.

Въпреки че по време на изработването на регламента е имало интерес от общините, а две-три от тях пилотно го изпробваха, крайният резултат е нулев, научи „Сега“ от свой източник от държавната администрация. Какво е отношението на малки кметства към бежанците личи от протестите, които периодично избухват срещу семейства с бежански статут. Кметът на Елин Пелин, където преди по-малко от месец имаше протест срещу сирийско семейство, обясни в едно от телевизионните си интервюта, че от село в региона му предложили „да изкарат пари от бежанците“ по реда на интеграцията, но той категорично отказал.

В понеделник и Белене скочи срещу срещу 4-членно сирийско семейство, пожелало да се засели там. Случаят е идентичен с този в Елин Пелин – става дума за чужденци, които са получили статут и имат право да пребивават постоянно у нас. Това им предоставя пълна свобода да избират в кой град или село да живеят. Не така обаче мислят местните управници.
Източник: rns.bg