Незаконна махала расте там, където последната улица от българската част на пловдивския квартал „Изгрев” – „Кедър”, опира в крайната пряка от територията на Столипиново – ул. „Бъндерица”.

Незаконна махала расте там, където последната улица от българската част на пловдивския квартал „Изгрев” – „Кедър”, опира в крайната пряка от територията на Столипиново – ул. „Бъндерица”. Постройките никнат буквално за нощ, стъкмени от дъски, балатум и ламарини, но с врати от ковано желязо и с по две сателитни чинии на покрива. Отхапват парчета земя и вече слизат почти в коритото на река Марица, съобщава „Марица“.
Живеещи в съседство семейства на ул. „Кедър” съобщили в районното кметство за незаконната колония, за да вземе местната власт мерки още преди да бъдат вдигнати постройките и да не се стига после до бутане с багери. Общинарите обаче поискали да се подаде писмен сигнал. Хората от крайния квартал не смеят да го внесат официално, за да не бъдат застигнати от отмъщението на новите си съседи.

Първите бараки на заселниците без адресна регистрация тръгват от кьошето, където „Бъндерица” опира в „Кедър”. Там е местното кафене с панорама, което се състои от фургон с помпозен транспарант на реклама на бира и пет стола на открито, които някога може би са били оранжеви.

Зад заведението е къщата на 44-годишната Анка. Ако се следва логиката на номерацията, трябва да е някъде около номер 18 на ул. „Бъндерица”. Жената не крие, че бараката е незаконна, но е доволна, че поне има лице към асфалта.

Другите колиби зад нейната се крепят една друга край кални пътеки направо в бабуните от треволяци, които отвеждат към реката. До розовия дувар на Анка се мъдри шкаф за обувки, върху който се подредени тенджера и тава.

Шуба виси на закачалка от метална сушилня за чаши. На табуретката в съседство съхнат два чифта чехли. Стопанката току-що е измила отред и мъкне плоскост към задната част на колибата. Сега къщата се състои от една стая за нея и трите деца, една за брат с неговата челяд и още една – за другия брат със семейството му.

В момента обаче отзад се пристроява още едно помещение – бабата на 64 години прекарала инсулт и трябва да я настанят там, за да има спокойствие от дечурлигата и да може 4 пъти на ден да си слага инсулин за диабета.

„Ето, виж“, отваря вратата Анка и разкрива грубия строеж на задната стаичка. „Няма ток, в дома си светят със свещи. Незаконната пристройка не е свързана и с канализацията, по тая причина няма тоалетна, нито даже помийна яма. Ходим в дерето“, обяснява Анка.

Тя от 20 години живее в гетото. Мъжът я оставил с децата и се принудила да стъкми колибата, за да има къде да се подслони.

„Да дойде кметът да види. Но като каже, че не бива така, да прокара ток и вода, не да бута”, не връща никого жената. У тях никой не работи, самата тя цял живот е била домакиня. Кара със своята пенсия от 130 лева и с тази на майка – 170 лв. Децата не праща на училище. Никой не е дошъл тука да строи в пущинака от хубаво, оправдава се Анка.

За да не стане някоя беля покрай това, че колибата е точно на завоя, стопанката е сложила една мантинела – ако някой не успее да свърне откъм ул. „Кедър”, да се спре в нея, вместо да се натресе в и без това паянтовата къща.

Калната пътека отвежда до комшиите отзад. Току зад сметище с флакони, обелки, изтърбушено колело, туби и съдран мокет изненадващо изниква стопански двор. На плета съхне пране, а зад оградата коза преживя закуската си.

Съседната къща е с дупки по дувара, но с врата от ковано желязо. Отсреща – друга съборетина, скована от дъски, балатум, шперплат и перваз от PVC дограма на прозорец. Над тая стена, снадена от парчета като одеяло пачуърк, се вижда гълъбарник. Даже се чува петел.

На „мегдана” на незаконното селище се въргалят изтърбушено кресло и остатъци от каруца. Зад тях се извисява скелет на нов градеж, а зад него – черни кълбета дим от запалени отпадъци.

И в незаконната махала има контраст богат-беден – в някои дворове са паркирани лъскави автомобили, а край тях обикаля едро куче пазач. Други са клекнали направо в калта – само с една котка, но пък с два сателита.
Източник: blitz.bg