Когато стане така не ми я хвали властта
Когато стане така не ми я хвали властта ти казвам сега. Когато съдбата завой ти направи остават до тебе не този дето е смел, а този дето те мрази.
Когато в очите на близките ти тъгата намига и ти идва да изкрещиш силно стига. Когато справедливостта е само дума, а закона врата в полето и ти идва да си сложиш въжето не ми я хвали властта.
Когато заплатата ти се обезценява, а цените стремглаво растат ли растат, а управляващите здраво са стиснали властта, но какво ти остава – да напуснеш тази държава и да се бориш като сам прецени, че милион напуснаха страната, изоставяйки дом и родина скитащи се в чужбина.
Когато стане така не ми я хвали властта, ами знай, че трябва да се действа час по-скоро да си отиде тя, а не ти да напускаш своята страна.
Властта е опиатът без който те не могат, но властта произтича и от народът, а къде е той сега – не гласува, но пък после цял мандат псува. Болни сме, гладни сме, бедни сме и в мъка и неволи оцеляваме, които както може. Вместо да се вдигнем като един и къщичката да си пренаредим.
Да поставим ясни правила за доходи и справедлива плата, да поискаме администрацията да си изработи своята заплата. Да поискаме децата ни да живеят мирно и спокойно в тази държава, защото ние детство видяхме, а за тях какво остава? Викаме да изхвърлим боклука от властта, но той сам не ще се омете, а трябва воля на суверена да каже със силен глас „30 години стига грабеж и разсипия, стига корупция, че от нея ни дойде до шия“!
Трябва в затвора да влизат политиците дето са крали и банкерите дето много са се ояли. Иначе, ако пак с апатия ще борим властта тя това иска да си седим удобно у дома.
Време е за национално обединение иначе когато стане така не ми я хвали,защото властта в България се предава или по наследство, или сам се сети.
Виж още в: bez-cenzura
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.