Записки по Българските съкровища: Римската банка до Момина крепост
Стефан Пройнов: Има ли легенди за римската банка? Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата.
Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия.
От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове.
Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…
Стефан Пройнов: Според Уикипедия Момина крепост, също Девинград, е хълм във Велико Търново, както и едноименни съвременен квартал на града и крепост в средновековния Търновград. Хълм Момина крепост Намира се на изток от хълма-крепост Царевец и в близост до квартал Асенов и парк „Ксилифор“. Според някои археолози, на хълма е съществувал тракийски град Дева.
На хълмът има открити множество римски находки (монети, мраморна плоча и др.). В подножието на хълма е открит средновековен квартал съставен от полуземлянки. Известен е като крепост от византийско време Хълмът е бил третия най-важен хълм, в средновековния Търновград. Наричан е бил още Къз-Хисар. Към него се е влизало от две порти. На хълма са живеели множество занаятчии-грънчари, ковачи. Носят се легенди, че страната на хълма към река Етър (Янтра) била силно замърсена от множеството отпадъчни продукти от занаятчиите.
На хълма са живеели скотовъдци и земеделци. Носят се и легенди за Девинград: За любовта на болярската дъщеря – Велислава и обикновения войник Боримир. Търновград е бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора и Момина крепост.
Носят се легенди, че хълмът е бил обграден от крепостна стена и входът към него се е осъществявал от 2 порти. Хората, които живеели на хълма, се занимавали с грънчарство, обработка на желязо и скотовъдство. Населението се е снабдявало с вода от река Янтра и от изворите на хълма и околни извори. Археологът Иван Велков прави проучвания на хълма през 40-те години на XX век. През 1959 година Янка Николова и Н.
Ангелов в подножието на хълма откриват църква с размери 12.41 дължина и ширина в западната част от 7.92, а в източната 8.18 м, дебелината на стените е 0.95 м. Според археолози храмът е бил в стил търновската църковна архитектура с източни влияния от 13-14 век.
Стефан Пройнов: Носят се легенди, че има хора, които са открили входовете за тези несметни богатства документирани назад във времето, но информацията се скрива в полицейските среди. Без имена,години и подробности да речем, че има свидетел на тези съкровища и тяхното наличие, а информацията за този човек и събития ще запазим в тайна за да не се разпалват иманярски страсти.
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.