Записки по българските съкровища: Кървавото хайдушко злато трябва да се дарява
Стефан Пройнов: Всеки иманяр знае, че тежката прокоба на кървавото хайдушко злато се разваля само като се дарява. Днешните хора не са суеверни и затова стават жертва – курбан на алчността си. Хиляди са историите за хайдушките съкровища, но и не са малко случаите, които се разказват за загинали, които по някакво стечение на обстоятелствата са се докосвали до такива иманета.
Разбира се има и такива, които не вярват в тези истории, които по някога звучат не реалистично, но черната статистика си остава факт. Именно една от причините да не се търсят и откриват такива съкровища през вековете назад е именно суеверието между хората подхранвани с митове и легенди, че злото ще ви застигне както еди кой си или еди кой си.
Стефан Пройнов: Днес ще Ви запознаем с една история с хубав край, в която ще ви разкажем не за гибел, а за построено за хората и Бог нещо, което остава да векува и съградено с хайдушки кървави пари. По времето на Османската империя когато нашите земи са били под турско робство са вилнели не малко хайдути и разбойници, които са живеели скромно все пак в дивите гори на балкана те са имали други нужди били са отдалечени от битовизмът и алчният свят, но пък са притежавали значителни количества злато и сребро, с който са можели да си закупят всичко нужно.
На практика чрез своите ятаци подставени лица хайдутите са помагали на българският народ не само като са наказвали поробителите, но и са спонсорирали търговци, давали са пари за обучаването на младежи в чужбина за да се върнат в България и да носят знание и познание сред необразованото общество. Помагали са градеж на училища, църкви и манастири, библиотеки, читалища и всичко, което угодно за въздигането на духовното и просветно дело.
Има една история, която се разказва за църквата Св. Пророк Илия и нейното появяване в махалата Кара Хасани. През 1935г. е построен храм „Свети Пророк Илия“. Днес селото се казва Войнежа, обл. Велико Търново на около 30 километра от Велико Търново в подножието на централна Стара Планина. Районът е известен с това, че е хайдушки там е била създадена Велчовата завера и родната къща на Филип Тотю.
По онова време е имало традиция по празниците да се посещават затворите в Цариград богати търговци са имали възможност да посещават затворници – Българи поборници, хайдути и комити излежаващи своите присъди там. Такава е историята на млад търговец с име Мильо, който е посещавал един хайдутин, който вече е бил стар и болен, който му доверява къде са скрили своята плячка, но със заръка половината от парите да се издигне мост с другата църква да построят.
Мильо се заема с заръката на хайдутина и отива там където го е пратил и открива златното съкровища . Наистина построяват мост над единият приток на река „Белица”. Но със построяването на църквата не са били толкова лесни нещата. И така Дядо Мильо както наричат в султанската администрация в Цариград и откупува право за строеж на църква в неговата махала дори има сведения, че първоначалното място където ще се строй църквата се казва Ильова махала, но той плаща да сложат една буквичка от пред и така се появява Мильова махала на неговото име.
И се започва градежът на църквата – хората участват с труд, а бай Мильо закупува всички материали . Споменахме Велчовата завера именно в този период, този опит за въстание е потушен и в региона е изпратен башибозушка армия предвождана от Кара Хасан.
Не малко местни хора са участвали във Велчовата завера и е трябвало да бъдат наказани. Офицерът Кара Хасан, който предвожда аскера издава заповед строежът на църквата да бъде спрян, позовавайки на ферман издаден от султана, в който пише да се спрат всички започнали градежи на църкви и храмове, да се накаже раята заради непокорността си. Дядо Мильо е бил грамотен и е имал връзки в Цариград и изнамират текст, в който пише, че ако има ново турско село хората можели да си построят храм и така веднъж платил Ильова махала да се превърне в Мильова сега платил да се прекръсти на Кара Хасани така се появява ново селище, вписва се регистрите и построяването на църквата може да се довърши. Това е цената, която плаща Дядо Мильо името му да бъде изтрито, но пък църквата е построена и може да се види и днес.
Така се разваля магията и тежката прокоба като се дари за хората когато се похарчат за това, което са наречени за Българският народ и България. Старите иманяри знаят, но младите не вярват и нехаят и после стават курбан на имането. Така са правели хората на времето като намерят имане са строили църкви, чешми, манастири, сгради и мостове, а днес иманярите рушат чешми, търсейки имане. И така Дядо Мильо дава името и златото да построят църквата „Свети Пророк Илия“ по-късно се построява и училище в двора на църквата и дом за свещеника.
Стефан Пройнов: Едно трябва да знаят всички, който са тръгнали да търсят лесен начин за забогатяване „че всяко нещо струва друго нещо”. Не знаете каква цена ще трябва да платите вие или близките ви, но вече знаете как да се предпазите зла прокоба и проклятие като давате и дарявате. Може би така се откупуват душите с добро, а може би цената е най-съкровеното, което искаме. Ако Дядо Мильо силно е желал да остави името си да се помни и да се знае за него то в действителност това е била и цената за да го има храма, а колко злато е дал на корумпираните чиновници в Цариград и на Кара Хасан не се знае. Остава да се знае, че всеки плаща както казва Баба Ванга „готови ли сте да платите цената“?
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.