Наричаме ги иманяри, малджии и търсачи, но всички те понякога бленуват да открият едно гърне със злато.

За други гърнетата са слаба работа – те бленуват за пещери с купища тонове несметни богатства и за тези места се носят легенди, митове и предания за Вълчан Войвода, за Римските Банки, за скритите съкровища на Тамплиерите и карти от Ватикана.

Чисто статистически обаче 90% от откритите съкровища са открити случайно било при строителна дейност или при случайни изкопни работи. Та много са тези, които дирят гърнета, но чисто статистически само около 10% ги огрява шансът да намерят нещо и обикновено намират ядове вместо богатство.

Защото много историите, в който намирвачите са посетени я от полиция, я от бандити, я от корумпирани държавни служители. Защото незаконните мераци за бързо и лесно забогатяване носят и рискът от бързо обедняване.

За такива неща не се говори, камо ли да си позволяват показност и рязка промяна на стандарта на живот. Защото един гледа сватба, а друг брадва и след като знаят, че случайно забогателият няма на кого да се оплаче и златото привлича лошите хора.

За колко случаи се сте чували за хора забогатели и после рязко обеднели? Както казва един иманяр навестен по късна доба и ограбен:

„На времето правих курбан един овен за едно имане и след като извадихме имането и се разчу и дойдоха онези с черните Волги – държавна сигурност и ни биха и взеха всичко. Вече искам ДА НАПРАВЯ ВТОРИ КУРБАН, БЕЛКИМ СЕ ВЪРНИ ОНОВА НЯМАНЕ” Може и да е прав човекът, че истинското богатство е здравето и спокойствието.

Като гледам и без иманета онова нямане беше по добро от сегашното май?

Виж още в: bez-cenzura