Записки по българските съкровища: Как се откриват гърнета със злато?
Наричаме ги иманяри, малджии и търсачи, но всички те понякога бленуват да открият едно гърне със злато.
За други гърнетата са слаба работа – те бленуват за пещери с купища тонове несметни богатства и за тези места се носят легенди, митове и предания за Вълчан Войвода, за Римските Банки, за скритите съкровища на Тамплиерите и карти от Ватикана.
Чисто статистически обаче 90% от откритите съкровища са открити случайно било при строителна дейност или при случайни изкопни работи. Та много са тези, които дирят гърнета, но чисто статистически само около 10% ги огрява шансът да намерят нещо и обикновено намират ядове вместо богатство.
Защото много историите, в който намирвачите са посетени я от полиция, я от бандити, я от корумпирани държавни служители. Защото незаконните мераци за бързо и лесно забогатяване носят и рискът от бързо обедняване.
За такива неща не се говори, камо ли да си позволяват показност и рязка промяна на стандарта на живот. Защото един гледа сватба, а друг брадва и след като знаят, че случайно забогателият няма на кого да се оплаче и златото привлича лошите хора.
За колко случаи се сте чували за хора забогатели и после рязко обеднели? Както казва един иманяр навестен по късна доба и ограбен:
„На времето правих курбан един овен за едно имане и след като извадихме имането и се разчу и дойдоха онези с черните Волги – държавна сигурност и ни биха и взеха всичко. Вече искам ДА НАПРАВЯ ВТОРИ КУРБАН, БЕЛКИМ СЕ ВЪРНИ ОНОВА НЯМАНЕ” Може и да е прав човекът, че истинското богатство е здравето и спокойствието.
Като гледам и без иманета онова нямане беше по добро от сегашното май?
Виж още в: bez-cenzura
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.