Записки по Българските съкровища: Златото и заклинанията!
Вярвате или не в заклинанията изречени за защита на скрито златно съкровище? Във всяка религия има наричания, думи, слова, тайни думи или религиозни церемонии целящи натрупване на благосъстояние, за избягване на опасности или за премахване на враговете за призоваване на зли сили и добри такива пазители. В наши дни хората все по-малко вярват в скрити и тайни сили, в магии, но в миналото древните са отдавали много важно значение на тези неща. Те са разпространени в целият свят и във всички епохи. В ислямът има Сури в корана, които предпазват от уроки и зловредни влияния има и такива за магии и предпазване от такива правят се така наречените муски, с които да се пазите от невидимите сили.
Дори се правят и муски за търсачи на златни съкровища. В християнството се използват молитви, осветена вода, свещи, тамян и благовонни масла като има специални молитви, които се използват за премахване на зловредно влияние и дори за разваляна на магии и защита от зли демони и същества, но те се използват от специално просветени екзорсисти. В Индуизма мантрите произлизат от Индия във ведическия индуизъм, а по-късно са възприети от будистите и джайнистите. Понастоящем мантрите се използват в най-различни духовни практики. Мантрата е свещена сричка, дума или строфа, обикновено написана на санскрит. В зависимост от школата и философията, свързана с мантрата, тя може да бъде използвана по различен начин.
Преди всичко тези думи създават вибрации, които карат практикуващия ги да се съсредоточи и вглъби в себе си. Понякога мантрите се използват при религиозни церемонии, за натрупване на благосъстояние, за избягване на опасности или за премахване на враговете. При Келтите имат древните руни и дроидните магически ритуали. В Египет жреците също са правили магии дори се говори, че са връщали душите от онзи свят. Във всички религии и епохи се срещат светилища ритуали Богопоклоничества. Нима ги няма в Рим или Елада, нима нашите траки не са имали своите ритуали?
Има ги във всички епохи и това, че ние отричаме съществуването им не ни защитава от тях. Планетата ни е осяна с енергийни центрове и ние можем да попаднем на такива места без да подозираме дори. Българският фолклор изобилства от примери, символи и знаци вплетени в шевиците на носиите, в песните ни се говори за митични същества – Лами, Дракони, змейове, за самодиви и за всякакви същества от които трябва да се пазим.
Търсачите на съкровища често са изложени на такива енергии и често плащат с животът си. Глупостта и алчността са погубили не един търсач на съкровища. Когато ние навлезем в един свят, който не разбираме неподготвени ставаме жертва именно на такива неща. Някой ги преследва още късмет другаде цената е по-голяма свързана с гибел или гибел на най-близките им. Не бива да се подценяват и местата с научно обосновани логически фактори. Места с капани, отрови и дори радиоактивни елементи както и отвари и магически билки поставяни да пазят тези места.
Естествено здравият разум отхвърля всички тези небивалици и не вярването в съществуването на такива неща само по себе си е добра защита. Но да не забравяме, има видове птици, който при опасност си заравят главата – Щраусът и отхвърлянето на видимото и невидимото само по себе си не отрича хипотезата за съществуването му. Някой стари търсачи на съкровища обаче, които са се срещали с невидимият свят казват някой рецепти, които могат до някаква степен да ви предпазят.
Например една от тях е да се вземе съд с вода и да се остави една вечер да преспи в мюсюлмански храм- джамия и да се смеси тази вода с друга такава, която е преспала една вечер в църква. И да се напръсква мястото. Да носите вестници и да ги запалите в пещера или мястото казват, че огънят също прокуждал невидимите същества. Тамянът също помагал да се опуши мястото. Паленето на бяла свещ и казването на защитна молитва проверете за Киприянова молитва или Василеви такива. Това са ритуали, които могат да Ви помогнат, но не и да ви навредят. Други колят черна кокошка, петел или агне, или коч, след ритуал, които показва какъв курбан иска мястото. Има такива места, които искат човешка жертва от такива места се бяга веднага и не трябва да позволявате на алчността да замъгли съзнанието ви.
По принцип златото не е донесло щастие никому, но жаждата за бързо и лесно забогатяване си има своята цена стига да сте готови да я платите. Зад всяко едно богатство има поне по едно престъпление и затова ги наричат кървави пари, затова си помислете преди да тръгнете към лесното забогатяване. Вие вярвате ли в такива неща или те са плод на въображението на хората? Вярвате ли в капаните и лабиринтите правени от древните за защитата на съкровищниците им? Вярвате ли в магии, мантри и заклинания или всичко това е да се държат невежите хора далеч от такива места?
Все пак никой не си е занесъл имането на онзи свят и тези съкровища са тук от хилядолетия и най-вероятно ще останат и след нас. По-трезвомислещите хора използват друг вид подготовка – те използват противогази, защитни костюми и ръкавици . Използват стерилизиращи препарати и най-съвременна електронна техника. Те не месят обреден хляб и не палят свещи, а те разчитат на исторически факти и събития и не вярват в така наречените бабини деветини и приказки на старите хора за митични създания. Когато техниката, здравият разум и добрата подготовка са в синхрон се правят археологически проучвания на такива места се дават резултати все пак Археолозите не правят обреди, но пък търсят предмети и артефакти с неземна сила, които могат да преобърнат ходът на историята ни дори.
Чували ли сте за такива артефакти търсени от учени и правени такива експедиции назад в историята на човечеството? В крайна сметка всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае – според едни такъв невидим свят съществува, други живеят в свят, в който вярват само на това, което виждат.
В крайна сметка обаче човек вижда това, което знае. Вие вярвате ли в невидимите неща или само в това, което виждате?
Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:
Благодарим Ви и истината трябва да бъде казана каквато е!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.