Жена, включила се в издирването на 12-годишния Александър от Перник, написа във Фейсбук разтърсващи думи за мащабната акция.

Ани Деянова е част от стотиците хора от цялата страна, включили се в търсенето на момчето.

Ето какво написа тя:

“Търсим Сашко. Всички. Търсим го из горите, в храсталаците, по улиците, в мазетата.

В Перник кафенетата са пусти. Не са затворени, пусти са.

Хората бродят почти като призраци. Всеки трети е хванал някаква радиостанция, всеки втори се е омотал в шал, качулка или…нещо си. Всеки търси погледа на другия, непознатия, и пита на глас:” Нещо?!”. Безмълвно нищо.

Следим публикациите в нета. Ходейки, търсейки.

После се втурваме към стария цирк. Някой е казал, че Сашко е в района. Надминават ни тичащи полицаи. Питат. И те питат за стария цирк. Сочим. Не са местни. Хукват.

Нищо! И тук – нищо. Никой! Полицаите тръгват обратно. Плътно след тях подтичват четири момичета. На около осемнадесет. Тихи са. Като непознатото в душите. Като неизвестното.

Двама роми, към четиридесетгодишни, трескаво разкрояват пътя и пелтечат: ” Аааа, не, няма го…”

И осъзнавам, че няма цигани, българи, различни…

И осъзвам, че Перник е сърце. Голямо, човешко, нормално сърце. Сърце, което няма нужда от президент, партии, политики, заплати, обвинения. Сърце от човещина. Сърце, което винаги е чакало изгубения си, аутистичен, мъничкия си Апостол Сашко…

Още го търсим…”