Цялостната безнаказаност на едрите престъпници в България, постигана доволно дълго чрез пълното им срастване с властта, вдигна на бунт младите. Ясно е, че повече няма да бъде търпяна ярката мутризация на държавното управление.

Кукловодите в българската политика ще трябва да си купят много по-мъдри управленци, които да направят тая сиамска прегръдка значително по-невидима. Сигурен съм, че ще се справят.

Не са етнически сегашните протести. За българските цигани обаче е дошло вече времето разделно. Пет века ясно изразено присъствие на Балканите трябва да са им били достатъчни.

Или ще се социализират, възприемайки ценностната система и поведенческия модел на основния етнос в татковината ни – ще се цивилизоват, ще учат, ще създават блага и няма да престъпват законите, или, с тези, които не го направят, ще трябва да се носим, накъдето ние решим. Все пак сме 85% към 4.9% по данни от последното преброяване.

Струва ми се просто решението. Детски надбавки, помощи за безработица и всичко, което ние плащаме, да получават само и единствено срещу постигнати резултати – добро образование, приличен дом, строга хигиена и по възможност без продължителни престои по затворите. На наглеещите да се припомня редовно Ляпчев. Това е во кратце.

Вече е крайно време на висок глас да се уточни за политкоректните чиновници, че академичното понятие за обсъждания етнос е „цигани“, понеже „роми“ (побългареното им самоназвание) са само част от „цигани“. Иначе казано, всички роми са цигани, но далеч не всички цигани са роми.

Въпреки обилната циганоложка литература, ранната история на етноса остава не докрай ясна. Сигурно, защото писмените извори не се занимават кой знае колко с тях. В добавка, циганите са неуловими археологически, те отказват да се адаптират етнически към средата, в която пребивават, но винаги възприемат материалния облик на обкръжаващата ги цивилизация. Собствена материална среда циганите не създават никога.

Днес индийският произход на циганите не се подлага на съмнение. Представите за произход от Египет, откъдето е и назоваването им „гюпци“ във всякакви варианти, са изоставени напълно. Същото се е случило по-рано и с подозренията, че циганите са потомци на ордите на Тамерлан, или са от сарацините, маврите, кавказките зохори или черкези, на келтите, на аварите, на немските евреи, даже че са от населението на древната Атлантида.

Още по-рано, във Византия през ХII-ХIII в., в духа на Средните векове, представят атинганите (за тях – след малко) като синоним на еретици (Лексикон на Псевдо-Зонара).

Изглежда вероятно циганите да произхождат от тези части от индийското общество, вече оформено в първите столетия от новата ера, които трайно са извън сложната му структура. Най-низшите касти – разклоненията на чандала (или пария), докосването до които е осквернително, вероятно са прародителите на днешните цигани.

„Местоживеенето на чандала трябва да бъде извън селището… имуществото [им] трябва да бъде само кучета и магарета… украшенията им трябва да са от желязо, а те трябва постоянно да чергарстват… а браковете им – само с подобни на тях…“ (Закони на Ману, Х, 51-56).

Към V в., изглежда, започва разселението на циганите и дългият им път към Европа. Приблизително в периода VI-VIII в. се обособява и ранният цигански език.

По същото време, най-рано през VIII в., ги намираме в Централна Мала Азия, в областите Фригия и Ликаония, като атингани. Малко преди това масивна група цигани се насочва на север, към Кавказ. Втора група заселва Сирия и Палестина, а оттам по-късно поема през Египет към западните покрайнини на Северна Африка.

Атинганите във Византия веднага се набиват на очи (вж. „Извори“). Макар и християни, те са приемани повече като религиозна секта или като занаятчийска кооперация, отколкото като отделен етнос, което е в традициите на византийското общество – религиозните въпроси там са от изключителна важност.

Трудно ще е да намерим някакви съществени отлики между атинганите и днешните балкански цигани. Те живеят „по своите си обичаи“, занимават се с гадателство, разселват се, често са гонени, смятани са за нечисти (до които е нередно да се докоснеш, откъдето, според средновековната етимология, е и етнонима атингани). Понеже се занимават с магии, ги сближават с вредоносните демони.

Просията е обичайният им начин за търсене на прехрана. В твърде чести исторически периоди атинганите във Византия са подлагани на гонения, осъждани са по религиозни причини на смърт и разни мъчения.

Така наречените византийски цигани „ром“ през следващите векове ще заселят Балканите, Централна и Западна Европа.
Източник: bolgari.net