Кървавият грабеж от дома на възрастното семейство Мавруда и Боню Добреви от село Малко Градище, Любимецка община, който бе извършен на 3 ноември 2014 г, потресе цяла България.

Най-напред нападат баба Мавруда и я бият жестоко със сап от тесла. Счупена е едната й ръка, сапът е играл по цялото й тяло. След това се заканват, че ще й смъкнат скалпа, ако не им каже къде са митничарските пари. И го правят, отскубната е кичур коса от главата на възрастната жена заедно с парче кожа. След това извергите прехвърлят злобата си върху дядо Боню. Със сапа му е счупена едната ръка, нанасят му десетки удари по тялото, кръвта се стича по ръцете и лицето му.

Баба Мавруда не може да изтърпи на гледката и отвежда извергите до скритите 2 605 лева. Те са ги събирали за погребение, опаковани са в найлонова торбичка и са скрити в един от пластмасовите бидони. Като вижда, че изплашените старци са склонни да говорят, единият от бандитите, Иван Георгиев грабва електрическата резачка за дърва и заявява, че ще им отреже главите и ще ги нареже на парчета, ако не кажат къде са многото пари. Жертвите са изпаднали в шок, не могат да говорят, и сатрапът Георгиев разбира, че други пари в къщата няма.

Тримата вземат пликчето с парите и телефона на старците и напускат дома им. Пребитите нещастници остават да лежат на пода в локви от собствената си кръв. По някое време баба Мавруда се съвзема колкото да допълзи по колене до съседите и да потърси помощ. Лечението им в болницата продължава дълго, но възрастните хора и до днес не могат да се съвземат. Особено зле се чувстват, когато се налага да се явяват като свидетели в съда и да се срещнат очи в очи със сатрапите си. И двамата започват да треперят, сякаш от лоша треска, а близките им се страхуват те да не получат инфаркт или инсулт.

Бандитите са заловени бързо. Издава ги телефонът на старците, който е оставен в заложна къща. Но и преди това съмненията на разследващите водят към рецидивиста Стойчо Огнянов, който известно време работи като наемник в двора на семейството, където прокопава канал. Наблюдавайки всичко наоколо, той си направил извода, че старците са заможни и от тях могат да се измъкнат дебели пачки с пари. Споделя идеята си за грабежа с Васил Атанасов и Иван Георгиев и решението е взето – ще нападнат старците през нощта. Стойчо Огнянов, излязъл от затвора само няколко месеца преди зверството, е безмилостен.

Молбите на жертвите не го трогват, той е бесен, че в дома на старците не са намерени много пачки за каквито тримата са отишли. На улицата ги чака четвъртият им приятел Джингиз Димитров с БМВ-то на Васил. Пред съда Джингиз е само свидетел, но Стойчо Огнянов се опитва да му прехвърли всичките зверства, извършени върху двамата старци. „На Джингиз е идеята, казва той пред съдийския състав, Джингиз измъчваше бабата и дядото по най-жесток начин, той им пускаше резачката пред лицата…, ще повтори още няколко пъти рецидивистът. Доказателствата обаче са в полза на другата версия – тримата изверги са си мърсили ръцете с невинните старци.
Източник: velikabulgaria.eu