В разградското с. Мъдрево празнуваха мюсюлманския празник Хъдрелез. Той се празнува в т. нар. алиански села, чийто духовен водач е Али

Жените дават свой накит, който стои една нощ под розов храст в менче, а на другия ден се правят наричания. След това на мегдана се втурват девойки, преоблечени като разбойници, и веселбата продължава.

Хъдърлез (или Хъдрелез,Хъдерлез,Едрелез) е пролетен огнепоклоннически празник празнуван в българските земи. Съвпада с християнския Гергьовден . Част от празника е „ваденето на момински нишани“, подобно на българския обичай „Еньова буля“.

Както на българския традиционен Гергьовден, и алевийските младежи люлеят момите на люлки. Яденето на боядисани яйца нопамня на народното празнуване на християнския Великден. Най-забележителната част от празника са мимическите игри от маскирани жени.

Две жени са маскирани като конници (бешикли), група жени са преоблечени като войни, а друга са с почернени лица. Разиграват се воински мимове. Всички жени в селото играят специален обреден танц. Интересен е фактът, че обредното облекло на жените в близкото минало не се е различавало от българската народна носия.

Първото нещо, което трябва да се направи, е да се съберат 41 вида листа (може и цветове) от 41 различни растения, от които едното трябва задължително да бъде мащерка. След това тези листи се измиват и се варят, но в съда който се извършва термичната обработка трябва да се поставят яйца (колкото е броят на членовете в семейството толкова трябва да са и яйцата).

После приготвната вода се изцежда, за да не останат листенца. След което членовете на семейството се изкъпват (както се къпят винаги), но преди да излязат от банята се поливат с три канички с вода от листата.

После изяждат яйцето си в една задължително дървена бъчва. Вечерта се пали висок огън, който трябва да се прескочи от всички, за да са живи и здрави, и против страх.

България е била микс от разнообразие от етноси и фолклори ! Ние трябва да пазим традициите си в цялото им разнообразие защото именно те са ни съхранили като народ !