Всички сме слушали за иманярската тетрадка, която ревностно крият старите иманяри.

Мнозина обаче си представят, че в нея има скицирани карти и координати, че има описани тайни пещери със съкровища.Старите хора казват, които си записва не забравя и са прави.

Мнозина от нас обаче не са виждали такава тетрадка, защото тя се пази скрита. На 01.11 всяка година честваме денят на народните будители. И някак си Клетвата за вярност, която са давали съзаклятниците в тайните комитети за народно освободителните борби и иманярските клетви някак си се препокриват.

Искам да ви да ви разкажа за една такава клетва, която се пази в Исторически музей Перущица: По заръка на Васил Левски заклеването се извършва пред Евангелие, Кръст, пищов и кама. Чрез тези символи клетвата обещава възмездие, както от земния съд, основан на законите на комитетския устав, така и от небесния, като божественото е призвано като гарант чрез посредничеството на Библията. Заклеването на перущенските въстаници се случва през една февруарска нощ (23-ти срещу 24-ти) на 1876 година, когато селцето било посетено от Георги Бенковски – главният апостол на IV-ти (Панагюрски) революционен окръг. Описанието на това важно събитие дължим на Иван Кепов, който отбелязва: „Първи петли вече пропели, но никой не мислел да си тръгва. Поради напредналото време апостолът не искал да бави повече хората, предложил направо да се закълнат в делото и да се избере местен комитет, което и станало. Отец Петър сложил патрахила (богослужебна свещеническа дреха), взел евангелието и кръста и до един всички заклел. Освен тия християнски символи те всички целунали още револвера и камата, които били сложени на масата.“ За съжаление точните думи на заклеването, изречени от перущенци под диктовката на Бенковски, са неизвестни. Вероятно клетвата е подобна на тази от Копривщица, документирана от съзаклятника Танчо Шабанов, в чийто дом на 13 януари 1876 година, пристигналият Бенковски свиква революционните дейци и възобновява стария комитет. Текстът е: „Заклевам се в името на Отца и Сина и Светаго Духа, че от днес ние нямаме жена, деца, майка, баща, братя и сестри. От днес ние се вярно заклеваме в тоз честний кръст и в тази сабля, и в тоз силно оружие, дето ща да ни избавят от турското иго. Ние се заклеваме, че от днес ние ще слушаме нашия воевода и ще изпълняваме вярно за всичко, що ни заповеда, и ще воюваме против нашия душманин, дуде освободим отечеството или загинем за славата на отечеството ни и за славата на Бога. Амин!“ Днес в експозицията на Историческия музей в Перущица са представени два артефакта – Библия (издание от 1925г.) и настолен кръст, принадлежащи на поп Петър Велчев.

Да Ви кажа честно и в иманярската тетрадка е нещо подобно – там съзаклятниците дават обед да си мълчат и да не предават мястото и приятелите си, ако някой престъпи клетвата да бъде провесен с краката нагоре на едно дърво в балкана и така да го постигне смърт, ако го залае ловджийско куче и бъде спасен от случайни хора било то гъбари, ловджии, или такива дето са за дърва отишли значи писано му е да живее, но пак трябва да си трае, защото другите ще го ликвидират по един или друг начин, ако се разприказва.

Така е било в иманярската тетрадка – всеки сам си записва имената и се подписва и всеки клетва дава.

Виж още в: bez-cenzura