Бунтът в Харманли избухна заради липса на елементарни условия за живот, липса на лекарска грижа и лоша храна. Защо това е така при отпуснати близо 5 милиона евро за под 20 000 души тепърва трябва да се разбере.

Колко бежанци има в момента в България и каква е разликата с така наречените мигранти? Кои от тях имат право на съчувствието ни и кой ги покани в страната? Колко струват те на българската държава и защо тя трябва да плаща за мигранти, вместо за своите собствени бедни пенсионери. Само мъже ли пътуват, всички ли искат да минат на Запад, нелегални ли са?

Това са най-пиперливите въпроси в държавата в момента и е хубаво да имат своя отговор, вместо да оставяме различни пишман политици да се заиграват с тях.

Да започнем с последния въпрос.

Само млади мъже ли прииждат към Европа?

Това е най-разпространеното схващане, което се потвърждаваше и от кадрите от бежанския поток миналата година, както и от снимките на бежанци в България. Донякъде това е и истина. До 2015 година основният бежански поток е от мъже на възраст между 13 и 30 години. Включително и в България. Добре е да се види разпределението по полове през цялото бягство. До 2015 година бежанците в цял свят са горе-долу наравно мъже и жени. Балансирано е съотношението и в бежанските лагери в Турция, Ливан, Йордания. В Европа обаче прииждаха предимно млади мъже. Едно от обясненията за това е, че семействата пращат през рисковия и твърде скъп път през Средиземно море или Балканите първо по един от младите си мъже, който като стигне до западна държава и се установи, да има право да извика семейството си по правилото за събиране на семейства.

Това обяснение се потвърждава през 2016 година – до този момент според данните на ООН 50% от бежанците са жени и деца, които отиват при съпрузи, братя, бащи.

За България последните официални данни са от 2015 година. До края й закрила у нас са поискали 6294 мъже и 1423 жени. Децата от потърсилите убежище са една трета.

Колко бежанци има в България?

До месец октомври 2016 година, според данните на Агенцията по бежанците, закрила у нас са поискали 16 806 души от 15 държави. На 506 е предоставен статут на бежанец, на 411 – хуманитарен статут, на 1019 е откзан бежански статут.

От кои страни търсят закрила у нас?

До август 2015 година най-големият брой хора, поискали убежище у нас, е от Сирия – 43%. Следват бежанци от Ирак – 25%, Афганистан – 24%, Пакистан – 4%, Иран – 2%. Има тенденция в Европа в момента към увеличаване на бежанците от Ирак.

Има ли още бежански поток?

От март 2016 година потокът нахора, бягащи към Европа, силно намаля. Най-голяма роля за това изигра подписването на споразумение между Турция и ЕС за репатриране на хора без право на статут от гръцките острови обратно в Турция. Балканските държави затвориха границите си. И Турция започна сериозна борба с каналджиите на хора. В резултат на това миналия месец в крайната цел Германия убежище са потърсили 15 000. За сравнение – през октомври 2015 година в Германия савлезли 181 000 бежанци.

В същото време обаче броят на бежанците, търсещи защита в съседни на родината си държави, не е намалял.

Какво ще стане, ако споразумението с Турция пропадне?

Никой не знае, е най-откровеният отговор. Ердоган запаши да наводнява с по 3000 души дневно Гърция. Според информации в гръцката преса гръцките тайни служби се подготвят за това. До края на годината всъщност ЕС трябваше да пусне турските граждани да пътуват без виза в Европа, но след репресиите заради опита за пуч, Брюксел отказа. Това дава право на Ердоган също да се откаже от своята част от сделката. Оптимистичните анализи смятат, че има твърде много причини, възпиращи Ердоган да изпълни заплахите си. Например намерението му да даде турски паспорт на 300 000 сирийски бежанци и да ги превърне в свои избиратели. Турският президент обаче е твърде непредвидим, за да се правят каквито и да било прогнози.

Колко струват бежанците на българската държава?

Помощта зависи от възрастта и семейното положение – тя се движи между 65 и 100 лева месечно. Максимално един бежанец може да получи 988 лева за цялата година. В трите години, за които има данни (от 2013 до 2015 г.), българската администрация е одобрила 332 молби на бежанци за отпускане на социални помощи. При повечето става дума за добавки за инвалидност – 187 случая. Най-малък е делът на помощите за заплащане на отоплението – 41 случая. Останалите данни са за различни суми, предвидени по Закона за социалното подпомагане.

Кой плаща издръжката?

10% от бюджета, полагащ се за издръжката на един бежанец – в това число влизат и разходите за персонал и сгради, се плащат от националния бюджет. Останалите 90% са отпуснати от ЕС. През май 2015 г. е сключено споразумение с Европейската комисия за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 4,6 млн. евро за периода 15.06.2015 – 14.09.2016 г. След отправено искане до Европейската комисия за удължаване срока на действие на проекта, е разрешено удължаването му с още 3 месеца до 14.12.2016 г. Целта наспоразумението е да подпомогне административния капацитет за предоставяне на международна закрила и за подобряване на условията на живот и капацитета за настаняване, както и осигуряването на медицински грижи. Към края на юни 2016 г. са изразходвани малко над 1,5 млн. евро или 33,4% от общия финансов ресурс.

През октомври 2015 г. е сключен и едногодишен договор за безвъзмездна помощ от ЕС на обща стойност 422 хил. евро, като дейностите по проекта, насочени към подобряване на инфраструктурата, се изпълняват през 2016 г. Към 30.06.2016 г. изплатените средства по този договор са в размер на 196 560 лева, което е 23,8% от цялата стойност на договора. В допълнение, ЕК отпуска и допълнителни средства за временни мерки за релокация на бежанци от други държави.

Какво се случва с парите?

Бунтът в Харманли избухна заради липса на елементарни условия за живот, липса на лекарска грижа и лоша храна. Защо това е така при отпуснати близо 5 милиона евро за под 20 000 души, тепърва трябва да се разбере. Проверка със сигурност ще има и от ЕС. Друга причина за бунта е и недоволството на мигранти от Афганистан, които се посочват като организатори на размириците. Те са поискали да се отворят границите, според Агенцията за бежанците.

Какво да правим с афганистанците?

Афганистанците нямат право на бежански статут, затова трябва да бъдат екстрадирани. Проблемът с тях обаче няма да се реши с това. Афганистан не е обявяван за несигурна държава, чиито граждани имат право на закрила заради политическата обстановка в страната. Иначе по брой жертви на атентати и талибански нападения тя не отстъпва място на Ирак. Това означава, че хората от тази страна ще продължат да опитват да се доберат до Западна Европа, каквито е репресивни мерки да се налагат срещу тях. Проблемът не може да се реши локално в България, трябва да му се търси общоевропейско решение.

Защо има толкова нелегални в България?

Отговор на това дава един репортаж на „Нова телевизия“ от 2015 година. Екип на „Здравей, България“ успя да премине по пътя на нелегалните бежанци с трафиканти и засне това.

Помощ на нелегалния трафик се оказва и на институционално ниво – гранична полиция, МВР. Подставено лице се свърза с трафикант, който му казва, че превозването му от Истанбул до Германия ще му струва повече от 9 000 евро. Обяснението за високата цена е, че бегълците минават границата само при уговорка със служители на „Гранична полиция”. Те дори помагали за превоза на чужденци от границата до бусовете на трафикантите. Услугите на униформените стрували 250-300 евро на човек.

Схемата е проста – парите се оставят в чейнджбюро в Истанбул, което служи за параван на същинския бизнес. Срещу тях се получава код. Когато стигнеш до София, се обаждаш, казваш си кода и част от парите отиват за трафикантите.

В пограничните райони у нас десетки се изхранват като професионални помагачи на трафикантите, разкрива още репортажът на журналистката от Нова телевизия Тина Ивайлова. От София пътят продължава към Сърбия. В близост до Женския пазар в столицата, където е меката на хостелите, пълни с нелегални имигранти, екипът на Нова се среща с хора от бранша. Трафикант казва пред скритата камера, че веднага може да уреди извеждането на група мигранти от страната ни – с нов бус, срещу 200 евро на човек.

Източник: Площад Славейков