Животът бе уреден на всички, но имаше и такива, които копнееха да открият големи съкровища скрити от Хайдути и предишни цивилизации.

Макар и да не можеха да ги похарчат без от Държавна Сигурност да ги заловят винаги е имало хора с авантюристични често граничещи с утопични дерзания. Бензинът струваше стотинки и с една заплата можеше да обиколиш цялата страна надлъж и на шир няколко пъти.

Отделът за Културно наследство бе оглавяван от Людмила и тя донякъде ги оставяше да работят иманярите, защото когато открият нещо значимо ДС се намесва дето казваха хората – идват онези с черните волги.

Повечето иманяри нямаха така наречените машинки, те доста по-късно се появиха и ходеха с багети и по карти търсиха знаци и нишани и някой намираха в интерес на истината. Има много случай на иманяри, които след залавянето си в милицията си казваха всичко, просто подходът бе друг.

Някой не осъмваха след такива беседи, други са правели завери с Шефовете на милицията, но при всички случай държавата си бе на място и всичко оставаше скрито-покрито. Много иманяри срещу някой бутилка ракия и някой дребен рушвет често се снабдяваха с експлозиви било от така наречените бомбаджии по кариерите или от миньорите от рудниците.

Тези иманяри много пещери и дупки са взривили по планините и скалите в мераците си да открият иманета и някой от тях после продължаваха да се занимават с чукане на камъни, но в Белене.

Държавната машина работеше и всеки съдействаше – хората имаха доверие в органите на реда и затова имаше ред в страната. Всички такива хора бяха познати на милицията и се следеше поведението им в обществото и ако някъде се появеше обезпокоителна информация държавата се намесваше адекватно и дискретно. По някой такива данни държавата в лицето на Людмила Живкова откриваше не едно такива съкровища, които някои влизаха в държавният резерв други в музеите, а някой излизаха в чужбина.

Истината е, че десетки, десетки тонове бяха откривани по данни и указания давани след разпит на иманяри. По информация и изготвени анализи на базата на нея в България има много съкровища завещани от вековете и много от тях Людмила засекретява, други са давани на Русия, Франция, Германия и Ватикана, но и много техни мераци са били отклонявани. Идвали са на Аудиенция от къде ли не и от Ватикана – Епископи и от Англия, и от Франция с информация за находящи се съкровища по нашите земи. Людмила е отказвала с думите:

”Това, което е в България си е на България”. Може би и заради тези неща имаше атентати срещу нея. От както е открито златото има хора, които го търсят ние ги наричаме иманяри така е било във всички епохи от дълбока древност до днес.

По времето на Комунизма нямаше бедност и парите не са били стимул по-скоро тези хора бяха обладани от откривателският дух попаднали на хайдушка кореспонденция, слушали разказите на дядовците си или вдъхновени от подвизите на Вълчан войвода или други хайдути те тръгваха да дирят съкровищниците им при условие, че знаеха, че не могат никъде да го продадат или пък да го изнесат от страната, но въпреки всичко тези хора рискуваха запленени и вдъхновени от някакви митове и легенди, макар и някой от тях да се оказваха истина. Както се казва всеки мит или легенда стъпва на факти и тези хора ходеха с други намерения, но никога не посягаха на археологически обекти целенасочено камо ли организирано.

Тук в това направление хората бяха дисциплинирани. Дори когато някой открие нещо викаше даскала, кмета и го даваха в близкият музей. Е имаше такива скрили по някой друга жълтици в раклата, но когато дойде време за сватба отиваха при златарите да им направят някой пръстен или халки и обици и от там ги поемаше милицията.

Бай Тошо: След падането на Комунизма иманярството избуя в организира престъпна дейност за която държавата си затваряше очите да не казваме, че много бивши милиционери станаха иманяри.

Започна да се изнася историческо наследство безконтролно, а от ДС взимаха такса за трафика вместо да ги залавят. След това всичко утихна ходенето на групи да се търси с машини и стана не рентабилно и всичко свърши. Сега има такива, който го практикуват като хоби, но закона ги преследва. Бай Тошо: Страшното е, че в тази така наречена демокрация се окради всичко от музеите и от фондовете и се изнесе в чужбина след като няма иманяри да захранват черният пазар посегнаха на музеите. Колко неща са заловени в чужбина и ги връщат у нас, какво прави министъра на културата?

Може би Минеков не идва от улицата? Може би е наследствен Масон

Кой контролира върнатото – дали не се продава или пак на запад? Кой на кого се отчита, къде се зачислява и кой носи отговорност, има ли орган, който да следи това, все въпроси на които няма кой министър като Минеков например няма да Ви отговори. Но пък ще направят иманярска полиция, с която да контролират всичко с движимите и недвижимите археологически обекти.

Тези полицай от тази полиция кой може да ги следи и контролира? Май си правят иманярска полиция да си ходят, да си грабят и да си копаят където си поискат и никой да не може да им каже нищо. Полиция, която ако е останало нещо в някой колекционер или машинкаджия да му бъде отнето и после никой да не смее да попита какво става?

Ограбиха с ченгеджийски похвати най-големият колекционер та да се готвят малките, защото иманяри може да няма, ама западните пазари чакат стока и по всичко личи, че културното министерство трябва да им я доставят след като археолозите не работят за държавата усърдно от къде да я вземат?

Затова не се сърдете, че ще има иманярска полиция, крийте гърнетата на дълбоко или пък се организирайте и се протевете, нали е демокрация.

Бай Тошо: „Сега всеки ден по всяко време има митингов материал”. Всичко заграбено от хайдути и намерено от иманяри, пак при хайдутите се връща! Дето се казва пари при пари отиват и от където дошли пак там отишли!