Бежанци завземат чужди апартаменти и се регистрират на тях. Целта им е да придобият гражданство или временен статут, за които им трябва и постоянен адрес.

Това сигнализираха собственици на жилища пред „Телеграф“.

Една от потърпевшите сподели, че в дома й пристигнали гранични полицаи, за да търсят азиатец. Разследване на “Телеграф” е показало, че скандалните случаи вече са десетки, като засега най-много са в София.

„Тези злоупотреби най-вероятно се случват с фалшиви нотариални актове или пълномощни“, заяви кметът на „Люлин“ Милко Младенов.

Адвокат Томислав Миладинов пък коментира, че единственият начин измамата да се случи е някъде по веригата да има извършено закононарушение – създадени фалшиви документи, да има помощ в общината по един или друг начин и т.н.

От МВР казаха, че имат към момента няколко случая, основно в столицата, като те вече са предадени на прокуратурата за образуване на досъдебно производство.

Процедури
По закон чуждестранните граждани се водят на отчет към Гранична полиция, която има ангажимент да проверява къде живеят и съвпада ли адресът с посочения от тях. Оказа се, че най-вече азиатци, сирийци и афганистанци се възползват от престъпната схема, като преди това се снабдяват с два фалшиви документа.

Единият е заявление менте, което представят в общината, а вторият е фалшив нотариален акт на съответния апартамент, който също се представя пред районната администрация.

Вече данните на постоянния адрес се използват при задвижване на процедурата по искане на гражданство или временен статут и данните се вписват в документа за самоличност на лицето.

Изненада
„У нас дойдоха представители на Гранична полиция, които издирваха гражданин от азиатска страна, разбирайте бежанец. Такъв тук обаче няма. За всеки случай решихме да проверим в общината има ли такъв човек на нашия адрес.

И познайте, след хиляда разправии и официални жалби към кмета на общината се оказа, че са записани цели 5 парчета с постоянен и временен адрес у дома“, алармира жена, която пожела да скрие самоличността си.

По думите й бежанците се „заприходили“ на нейния адрес още преди половин година. Имали и фалшиво заверено нотариално пълномощно и нотариален акт. Подписите на собствениците също били менте. Жената и семейството й вече са подали жалба, но процедурата по отписване била много тромава.

„Много строго следим регистрирането на хора на адреси и работим съвместно с 9-о РУ, затова нямаме такива случаи. Не регистрираме, без да е дошъл собственикът на имота. Сигнализираме полицията, когато видим, че на един адрес има много регистрирани хора.

Тези злоупотреби най-вероятно се случват с фалшиви нотариални актове или пълномощни. При представяне на документ за собственост се носи отговорност за истинността му, защото ние няма как да проверим автентичността му“, заяви кметът на „Люлин“ Милко Младенов.

Право
„За да се регистрира на даден адрес едно лице, то трябва да представи в съответната община: копие от нотариален акт, нотариално заверена декларация съгласие от собственика на имота и заявление.

След това общината издава документ, с който лицето отива в районната структура на МВР, за да му се издаде нова лична карта”, коментира адвокат Миладинов.

По думите му копие от нотариален акт може да бъде издадено сравнително лесно. Адвокатите например имат достъп до Имотния регистър, те могат да вадят такива справки оттам срещу съответната такса.

„Да не говорим, че нотариалният акт не е задължителен реквизит. В някои общини той не се изисква“, обясни юристът. Лошото е, че отписването на регистрирано лице от даден адрес е сложна процедура.

От МВР пък заявиха, че отговорност за проверка на адреси на чужди граждани има Гранична полиция. От структурата отчетоха, че на ден поне по 5-6 адреса се проверяват. „На месец се натъкваме на чисто фалшиви документи и подаваме информацията към прокуратурата. Най-често не откриваме лицата на посочения адрес“, заявиха гранични полицаи.

Отписването – поне 6 месеца
Процедурата по отписване на чужденци от даден адрес е тромава и отнема около 6 месеца. За да се задвижи, първо се подава заявление по чл. 99 от Закона за гражданската регистрация до съответния кмет на общината.

Този документ трябва да се подаде от собственика на имота, но може и от друго лице, което има правен интерес – например лице, което живее на семейни начала със собственика.

След подаване на такова заявление кметът назначава комисия. Извършва се проверка дали регистрираното лице наистина живее там. Ако собственикът на имота заяви, че не е давал своето съгласие за адресната регистрация, се прави проверка на документацията. И ако се открие нарушение, общината има право служебно да заличи регистрацията.

Този акт подлежи на обжалване пред съответния административен съд. Адвокат Томислав Миладинов обясни сложността на процедурата по дерегистрация с това, че за държавата е важно във всеки един момент да знае къде може да намери гражданите си.

За да получите справка дали някой е регистриран без ваше знание на адреса ви, трябва да отидете в общината и да представите нотариален акт .