Ето едно хайдушко сказание достигнало до наши дни: „Ще идеш в топрака на село Рударци. Там има место дето се вика Рудника. Тука римляните са вадили сребро. Туй место е на един хвърлей от пушка нанагоре в дясна страна по дерето. На туй място на една плоча отгоре изковахме нишан еленова глава с рогата. Под тая плоча се открива една тясна дупка с 6 басамака.

Влез навътре има един водопад. Де е главата на тази вода не знаем нито знаем наде оди. Навътре се стига до една желязна врата. Ключът е горе на възглавницата. Отключи с ръкавица. Вратата навътре ще се отвори. Влез лошо няма. Туй е римска сребърна рудница”.

Стефан Пройнов: Думата басамак е турцизъм, който трайно е отседнал в българският език по онова време и се превежда като стълби – стълбище, или стъпало на стълба. От тази легенда се подразбира, че над това място не тегнат злокобни магии или проклятия, защото в хайдушките записи се казва: „Влез лошо няма”. Обикновено в римските хранилища за злато и съкровища има капани и механизми от които трябва да се предпазвате или отрови.

Някои сведения са за места с мъртва хума-радиоактивна глина на която нищо не расте, но облъчването е в норми над допустимите, а всички знаем, че прекомерното излагане на човешкият организъм на силна радиация води множество увреждания и смърт. Затова е добре да се използва и гайгеров брояч при ходене на такива места.

Стефан Пройнов: „Отключи с ръкавица” е препратка, че може да има някаква отрова, която се пропива през порите на кожата и може да ви отрови или нещо, което да ви нарани. Не ходете по такива места без екипировка и подходящо облекло, винаги трябва да имате храна и вода и аптечка за бърза помощ, такива места са естествено обиталище на плъхове, а това е храна за змии. Бъдете внимателни не забравяйте, че подземните богатства са на държавата.