„До селото са Овчите хълмове. На един от тях има останки от крепост. Легенда разказва, че тук живял Константин. Той бил византийски император, свален от брат си. Бил заточен в крепостта. Като дошъл Константин, донесъл съкровището си. Укрил го в подземието на крепостта. Не минало много време и бил нападнат. Хората му отблъснали врага. През нощта нападателите запалили много свещи и ги сложили на главите на овце. Подкарали стадото към крепостта. Като видял огромната войска Константин избягал от крепостта. Съкровището останало в галериите”.

Стефан Пройнов: Това са митове и легенди, които почиват на факти и предания, но да погледнем фактите. Истина е, че Римляните са се отбранявали до последно и това се доказва от нашествието на Готите по нашите земи и всяко кале е опожарено.

Истина е, че напускането на строят по време на война и дезертьорството са се наказвали със смърт и дисциплината и законът в Рим е над всичко, което на практика води до съмнения, че били избягали от стадо овце със запалени свещи на главите. Когато някой е заточен той губи привилегиите си и прислугата и с това губи владенията си и съкровищата си и няма как Константин да бъде заточен заедно със съкровищата си.

Единственото вярно в тази легенда може да бъде, че има подземия под калето, но това не е доказано. Много от тези легенди разпалват въображението на иманярите и когато са свързани с археологически обекти става страшно.

Затова трябва зряло да се постъпва и не трябва слепешком да се вярва на всяка история.