Стефан Пройнов твърди, че това не е вярно, все пак членове от делегацията изпратена от Ватикана не говорят за това място. Те споменават за друго – голям манастир построен в подземни пещери и до него има малък подземен град. Мястото е използвано за скрита съкровищница от римско време та до хайдушките времена. Местото е на друго място и има не малко очевидци, които са го посещавали, но по-интересното е, че още се чува камбанен звън в околностите. Продължението на случката с първата дама Людмила Живкова показва, че от БКП и министерството на културата не се съгласяват на сделката с Ватиканските пратеници и това несметно богатство остава скрито в недрата на земята ни. Ние не искаме да разпалваме иманярски страсти затова и внимателно подбираме информацията, която публикуваме.

Хората посещавали това загадъчно и мистично място твърдят, че там витае нещо и има някакви енергийни защити и капани. Самото място е взело не малко жертви във времето назад и е опасно. Но едно е вярно, че през годините назад са идвали много хора от Италия, които са търсели потвърждения на събития свързани с този загадъчен и митичен конник, който е имал силно и сакрално значение за своите пазители, които над 1000 години са го пазели под земята и след това са скрили входовете за подземният град и манастир.

Неофициално от Ватикана са изпратели Археоложка, която е намерила гроб в балкана там е нямало ценни артефакти или накити и никакви съкровища само един пръстен като доказателство за присъствие на човек от таен орден свързан с орденът, който е пазел този безценен артефакт. След откриването на пръстена разкопките спират и археоложката си заминава за Италия. Това се случва в наши дни, което доказва интересът към този окултен артефакт. Записки по Българските съкровища са една препратка към миналото – историята, видимото и невидимото, легендите и митовете. Но всеки мит и легенда е основан на факти.

Някой неща си остават скрити за по-разумни времена и има сили по-висши, които ги пазят. За мястото се говори, че е осяно с капани и трябва внимателно с подготвени хора да се влиза, защото стълбите към голямата зала са намазани с някакъв вид мас – някой казват, че това е мас от мечка и всеки, който стъпи ще се подхлъзне и падне затова старите иманяри казват обувките да се увиват в специален плат по груб, а съвременните спелеолози казват, че трябва да се използват котки за катерене.

Но който и където да говори за това трябва да се знае, че всички съкровища са собственост на държавата и не е редно от законова или морална най-малко гледна точка да се издирват. Но иманярството е най-древната професия и никакви капани и суеверия не спират поривите и жаждата за бързо забогатяване освен неписаните правила, защото тези сили знаят как да въздействат.

Умните хора знаят, че злото може да ви застигне след 3-6 месеца по най-неочакван начин именно поверията и мистиката са опазили тези места хилядолетия пазят и ги сега. Но едно от доказателствата за това място е, че много хора са чували камбанният звън, които се разпростира по деретата на еди кой си балкан, звън от вековете напомнящ, че там някъде има нещо, което напомня за себе си дали това е манастирът в скалите, които пази конникът от Ватикана ние не знаем?