Старите иманяри разказват, че има много суеверия и ритуали, които трябва да се направят преди да се хванат кирките и лопатите. Всеки избира сам дали да вярва в прокълнати съкровища- кървави пари или в свръхестествени сили, които пазят имането.

Фолклорът ни е пълен с легенди свързани със скрити съкровища и техните пазители с неземен произход и невидими сили и магии, ако щете. Като започнеш от златната ябълка, която я пази триглава ламя и Дракони и таласъми и се стигне до приказките за магьоснически проклятия и тежки магии и всичкото това суеверие като се подплати и с много жертви през годините става страшно в главите на търсачите. Наистина не са един или два документираните случай, в който хора умират по странен и необясним начин след като са се докоснали до такива места. Именно заради това са се създали някой практики, които с годините се превръщат в нещо като ритуали за иманярите, с които те искат да се предпазят от невидимите зли сили и проклятия.

Стефан Пройнов: Според разкази на стари иманяри има много ритуали, които се използват например на мястото на което се съмняват, че има заровено имане се пали огън и след като огънят изгори те втренчено гледат пепелта с надеждата да видят знак. Най-често са гледали каква стъпка ще се появи, ако е на птица курбанът ще е черна кокошка или черен петел, ако е агнешка ще е агне или овен, ако е човешка обаче имането иска човешка жертва и те от страх напускат мястото и изоставят тази история и това място.

Някой казват, че ако видиш пламъци посред нощ хвърли си дрехата и на другият ден отиди на мястото и там запали огън значело, че златото играело и веднъж в годината се случвало. Други Ходят на Ходжа правят им така наречената Муска да ги пази от магии и проклятия. Някой обаче са по-страхливи и правят друг вид ритуали – вземат туба с вода, която една вечер да е престояла в джамия и туба с вода, която да престояла една вечер в църква и ги смесват, напръскват мястото, палят бяла Свещ винаги от лявата страна – не знам защо и носят икони. Ръсят с тази вода и със светена такава мястото с чемширово клонче и палят Тамян купен от църква дори палят вестници, защото се знае, че от огънят бягат невидимите зли духове и таласъми. И тогава след тори ритуала казват молитва и чак тогава влизат в пещера или започват да копаят мястото.

Други пък правят курбан – колят агне или петел и оставят карантията – вътрешностите и главата и кожата на мястото, а другото месо го раздават на хора – съседи, приятели и така според тях се омилостивявало мястото и след това копаят. Трети носят със себе си черен петел и където закукурига там го колят и после там копаят.

Всякакви са суеверията в главите на този тип хора – кой вино сипва на мястото, кой питки със сладка вода оставя на кръстопът наречен за братя и посестрими, надявайки се да го пазят от самодиви и зли духове. Стотици са примерите, десетки хиляди са вярващите и така е било от хилядолетия. Най често се търсят хайдушки скрити съкровища, които са придобити с много пролята кръв, много избити хора и дори тези дето са ги пренасяли до пещерата или скритото място често са ги убивали за да си остане тайната скрита. Затова и на тези съкровища има казват кървави пари. Вие вярвате ли в тези суеверия или не? Според някой тези неща са отживелица, според други са важни да се спазват? Човешкият ум може да създаде различни интерпретации на едно и също нещо да бъде разгледано по стотици начини, а трябва ли суеверието да нашепва в главите ви или е важно да се вярва и да се спазват тези ритуали или практики да ги наречем? Чисто статистически обаче над 90% от съкровищата са откривани при случайни изкопни дейности или случайно с металдетектори, или при природни стихии – при свлачища, наводнения, изкоренени дървета и много други. Тези съкровища носят ли прокоба или само наказателна отговорност на откривателите си? Предпазливостта не е лоша черта, но когато се смеси с езотерика, окултност, суеверия някак си звучи повече като психично заболяване или липсата на познания в тази сфера може да ни донесе гибел, но вие кажете вярвате или не в тези бабини деветини или свръх сили?

Или вярвате само в това, което виждате? Свят голям, хора всякакви, митове и легенди много, а човек вижда това, което знае, но да не забравяме, че всеки мит и легенда се основава на факти назад във времето за който никой в наше време обаче не може да потвърди. Има неща, които витаят и нямат обяснения като проклятието на Тутанкамон, а може би всичко си има своето научно обяснение, но какво е науката без въображението. Вие имате ли някакъв ритуал за защита или които да ви носи късмет?

Стефан Пройнов: Вярвате ли или не в тези неща?