Кога влезеш вътре се види един кантар. После ще видиш една восъчната лодка сложена е на плоча кат маса. На 3 крачки над плочата в лява страна има като долапче. Вътре има разни нанизи. Под тях на стената са изписани имената на 7-те войводи във восъчна поставка. Там има Дюстабан кайнак.
Горния вход е кат фурна и е много опасно 11 аршина. Поставя се една дъска на мястото и тогаз се минава. При влизане в марата ще те срещне отровна стрела и те пронизва.

Внимавай, къде стъпваш. Кат се спуснеш долу на дъното няма да стъпваш, щото там долу има въртяща се плоча каменна. Постави дъската сега върху таз плоча и тогава премини. Кат минеш по дъската погледни в лява страна на високото и ще видиш една ръчка да стърчи. Ще я дръпаш силно към тебе и тогава ще вървиш навътре. Веднага насреща ще видиш едно тясно място.
Там има един кладенец. Дълбок е къмто три аршина. Там има втора въртяща се плоча. Премести тая дъска, сложи я върху кладенеца и тогаз премини. Ако искаш да спреш капана вдигни тази плоча с една манела и ще видиш три шипа. Намазани са с вечна отрова. Да не се барат шиповете. От едната страна на кладенеца ще видиш една желязна пръчка. Дръпни я силно към тебе и шиповете ще паднат надолу. Тогава ще се спре тая плоча.
Вътре е широко и тогава отиваш при восъчната лодка. До лодката горе има нишан едно клонче с врабче и друг на клон има 2 врабчета. Има един елмаз голям кат патешко яйце, кама и змия златни. Това са вътрешните нишани за уверение, че е същата мара с восъчната лодка, дето тежи 6 оки. Също ще има една маса и 3 гердана на нея.

Вътре има 8681 оки злато. Лодката е сложена на един четвъртит камък, издялан. В него има други 57 оки злато. Счупи тоя камък и земи тез пари и трите книги на Вълчан, Стоил и Димитър Калачлията. Тримата войводи имат латински пергамент 1, дето описва съкровищата на цяло Българско и половината на Сръбско. Като се счупи камъка се отваря вход за друга мара с тарапана. Влиза се по 8 стъпала, намазани са с меча мас и отрова и са много стръмни.
Влизай само с науща или калцуни. Отстрана има хватки та да се хванеш, но ти недей че са намазани със силна отрова, взета е от Измир. За нея Вълчан даде много пари. На седмото стъпало има една пръчка от едната страна. Ще я хванеш с ръкавица и ще я дърпаш силно към тебе си докато щракне. Тогава се спира змията инак нанася три удара и на устата си има отровно острие с вечна отрова. Тогава ще отидеш при един куп злато. Парите не са отровни.
От там подземието води през Неязлар кале и оди чак за Черно море. Селото се казва Власт. Там има един манастир на южна страна. Основите му седят сега развалени. Там има един нишан меча глава издялана от камък. Тя е вътре във водата. Главата е голяма. Гледа на входа на марата. Входът е в един подмол. Там има две гемии пълни със злато.
Това съкровище е на восъчната лодка. Найдохме го в 1822 лето”.

Стефан Пройнов: Нали се сещате, че тези митове и легенди са писани преди столетия и точно от преди столетия са били търсени от много хора преди Вас. Дали съществуват капани и вечни отрови?

Дали отдавна природата е погълнала всички знаци и нишани? Дали не са били унищожени външните белези, знаци и нишани от други търсачи на съкровища?

Стефан Пройнов: Много хора са погубили животът си, търсейки несметните богатства на Вълчан Войвода и другите хайдути. Истина ли са тези истории според Вас?