И в XXI  век ромите от България сме заставени да се молим, да се обясняваме, да доказваме, да убеждаваме, че не всички  сме престъпници. Не всички сме мързеливи и необразовани. И обичаме децата си, жените си, хигиената,  труда, възпитанието и морала. И никога  не сме убивали за земя. От векове сме мислили и мислим, че България е и на ромите.

И днес молбите, доказателствата, обясненията и убежденията ни се плъзгат покрай ехидните усмивки на втвърдената омраза. Потъват в мрачното фанатизирано високомерие  на коварния  предразсъдък.  Не искат да разсъждават от гледище и на нашето ромско преживяване… Как от деца очите ни се сблъскват с необоснованата надменност и високомерие. И  често без вина виновни. Не проумяват! Когато цял живот с очи те стрелят с  погнуса, не обясним страх, съмнение и просташки предразсъдък.

Какъв връх ще покоряваш и  какъв мироглед можеш да си оформиш? Каква родина ще обичаш и кой химн ще пееш? Когато те принуждават да мразиш произхода си, историческата си памет и гробовете със свидните мъртви.  Превръщат ни в прогнило дърво… Когато те натикват в анонимност и нямаш право да се възмущаваш от това ехидно долно пробно лицемерие в какъв гражданин се превръщаш?

И вековното право ни отнемат. Страхуват се от нашето самоопределение роми. Не искат да скъсаме с прогнилата  отрупана с жестокост дума циганин. Те си мислят, че е фалшификат. Приумица някаква. Брутално постискат стремежа ни ромската ни автентичност да има цивилизован образ. Мислят си, че не сме наясно. Образ само с думи не се променя. Размахват нашата изостаналост, дрипите ни, невежество и цинична бедност и винаги ни връщат все от начало. Страхуват се да сме субект в политиката, икономиката и културата.

И сме несъвместими с тяхното цивилизовано високомерие и надменност. Натикват ни в невежество, глад, мизерия и безизходица. И отричат, как провокират към престъпления. И не можем да докажем ние честните роми, престъпниците не ги толерираме. Не ни вярват. Всички сме потенциални и реални престъпници. Такъв ни бил гена…

И е пълна измислица, че човек можел да вземе съдбата си в свои ръце. Съдбата на човек зависи от майката, бащата, дядото, бабата, махалата, училището, обществото и държавата. От взаимната толерантност и уважението на гражданите на тази държава.

Националистите и надменността са скарани с индивидуалността, с различието и истината. Внушават, че са стерилни, велики, най-трудолюбивите, най високо интелектуалните, мъдри и вечни. Въобразявате си, че не фиксираме и техните зле прикрити морални недостатъци. Искат да ни моделират уж по подобие на честните, трудолюбиви и почетени български граждани. Но, когато ние ромите се сблъскаме с нечестните и престъпните българи те не прикриват своята пристрастност. За тях българската кръв е от бога дадена, а нашата от червеите. И когато им кажем, че това е расизъм  и жестоко самомнение виждаме как се солидаризират. Даже ни лепват, че сме мразели българската нация и сме опасност за националната им сигурност. И трябва ли с тази лъжа и двоен аршин да ни преминава живота?

Овладели изхода и входа на съдбите ни. Заставят ни да скандираме  „Българи юнаци” в едно с мизерията, примиреността, невежеството и  безсмислието до края на живота ни. Нямам представа професор Станилов дали ще оцелее в този зъл, монополизиран свят от алчност, безсърдечност и потъпкана справедливост

Националистите допускат, че  не познаваме инквизицията, д-р Менгеле, северната пустош на Норвегия, Гулаг и лагерите на смъртта. Познаваме и каторгата. Но премълчават, че ние ромите никога не сме правили революции. Не го зачитат за наше ромско миролюбиво верую. Някой казват, че е робска психика. Други черни коне за работа черна. Мълчат националистите, че не сме участвали  в никакви политически, расови и масови убийства.

И съм сигурен. Ще се усмихват ехидно и с не желание да изградим равноправен мост. Мост, по който другаря Вежди Рашидов да чува красивата ни нежна музика, която става и за театър. Да се радва на пиесите ни, възпяващи любовта и щедроста  на чувствата ни.

Нямам представа националистите, до кога ще се взират  от селският си плет и страховете им ще раждат чудовища.  Ромите пиеят кръв и ядът деца… Надявам се, че ще се сетят за твърдението на Достоевски:  „Лош признак е, ако не разбираш от ирония”

Уважаеми националисти, каквито и да сте трябва да ви е ясно. България е и наша родина! Този филм за чистата и свята  кръв е заклеймен на Нюрберския процес. На 9 май 1945 г в Москва денят на победата. Ние сме защитава ли с кръвта си България. И сме граждани и данъкоплатци. Ние сме тези които  чукаха чакъла на цялата желязо пътна инфраструктура на България. Ние сме тези които участвахме в строителството на пътищата, заводи, жилищата, канализацията на България. Внесохме красивата звучност в българския фолклор. Дадохме на България олимпийски и световни шампиони по бокс.

Дадохме на България лекари, учители, летци, капитани на кораби, свещеници, писатели, композитори и виртуози музиканти колкото щеш. Как така премълчавате  нашият принос? Връщате ни все от начало. От вас не започва и нашата България. Ние не вярваме във гръмогласната ви патетика щом в родината ни има толкова мизерни и гладуващи българи, турци и роми. Не спирате и не се замисляте. Омразата ражда омраза. В съвременна България от мизерия, високомерие и предразсъдък справедливостта е нарушена. И българи и роми и турци деформираха тази справедливост. Битовата и голямата престъпност се задейства, когато е толерирана от беден полицай, алчен прокурор и корупционен надменен съдия. Българската „политическа” класа толерира една шепа нечестни, нямащи нищо общо с почетените отседнали роми от 12 век в България. Те откровено заявяват, че кражбата била техен занаят. Вие им вземате едрите подкупи и им разпъвате чадър. Тази шепа прослойка с престъпни традиции презира честните и почтени роми. И  вместо да ги натикате в дупката на мрака, националиста Станилов „научно” расистки се обосновава за нас. Не сме се вмесвали в делата на цивилизацията. Чакали сме на готово да консумираме сътвореното от българина. Ами как ще се вместим бе другрю Станилов, като целият  материален и духовен свят е монополизиран.  От вашата шуробаджанащина, от съселяни, съграждани и съпартийци. От сто и двадесет години е традицията, политическите елити, чрез псевдо националистични и патриотични внушения безбожно да консумират власт и да забогатяват. Да “приватизирате” Солунската митница… И за безсмъртие бленувате, ако може за пра-пра-пра внучките. Днес пред очите ни същият фарс разигравате. И как да се съгласим с тази удобна за вас „политическа” мимикрия.

Ние всички почтени роми ви призоваваме: Спрете тази безпощадна демагогия! Спрете да организирате спец. командите си, прикрити зад футболни агитки, възторжени рокери и селски озлобени несретници, жадуващи за отмъщение. Накажете пристъпниците роми и ни подайте ръка  да тръгнем на война срещу купувачите на ромските гласове. На война с деформираната и криминална демокрация. На война срещу бедността и мизерното безсмислено съществуване. И тогава можем да изпълним в съдържание призива – Да живей България.

Георги Парушев, писател

FROG NEWS