Откакто Турция прие милиони сирийски бежанци, в страната се върти оживена търговия с жени и момичета. Много бежански семейства продават дъщерите си на турски мъже, които обаче рядко се проявяват като любящи съпрузи.

16-годишната Несрин и бебето й отново са на сигурно място при родителите и сестрите на момичето, в един приют за бежанци. Младата жена е избягала от своя турски съпруг, който я биел.

Семейството на Несрин е пристигнало в Турция от Сирия.

Момичето е уплашено и готово да разговоря само в присъствието на приятел на семейството- имам Абдурахим Челик.

„Съпругът ми ни изхвърли заедно с малката пред вратата. Биеше мен и детето. И баща му ни биеше. Веднъж дори опря пистолет до главата ми“, разказва младата жена.

Родителите на Несрин я продали срещу откуп, за да подобрят малко финансовото си положение. Но турският й съпруг очевидно нямал никакво желание за дълга връзка, което не е единичен случай. Все повече турски мъже се сдобиват по този начин с втора съпруга от Сиря. Без да вдигат много шум.

Според имама Абдурахим Челик повечето мъже не искат да сключват граждански брак, достатъчна им е само религиозната церемония. Така след време могат по-лесно да се отърват от своите жени. Има дори мъже, които признават, че искат да си имат втора жена – сирийка. Но тайно.

Милионният турски град Газиантеп се намира на 100 км от сирийската граница. До момента градът е приел повече от четвърт милион бежанци от съседната държава. 3/4 от тях са жени и деца. Повечето жени са вдовици, загубили мъжете си в гражданската война. Те са беззащитни и отчаяни, което ги прави лесна плячка.

„Турските мъже виждат в това евтин начин да се сдобият със съпруга ли с втора жена. Много от тях не биха имали никакъв шанс по нормалния начин, тъй като или са болни ли са твърде стари. Жена от Сирия струва наполовина, колкото една туркиня- някъде около 1500 евро. За едно средностатистическа семейство бежанци това са много пари. Но отдавана вече се знае и друго-продаваните жени стават обект на експлоатация“, разказва една от сирийските жени.

„Въпреки всичко не бих продала дъщеря си, ще я насилват, след което ще я върнат обратно“, казва друга сирийка.

В Турция многоженството е забранено със закон. Но в консервативната и патриархална турска провинция Анадол това не интересува никого.

В пограничните райони със Сирия се върти активна търговия с жени. Пред бежанските лагери посредници показват на кандидатите снимки на жени и момичета, и получават комисионна от всяка сделка.

Турските власти просто вдигат рамене. Темата присъства само в проповедите на някои от по-либералните турски имами. Абдурахим Челик отправя тежки обвинения към колегите си. Той смята, че като сключват подобни бракове те стават съучастници в престъпление.

„Браковете, сключени от имам са незаконни, ако не са легализирани от граждански брак. Нито един имам не бива да благославя подобни бракосъчетания, които обикновено изтрайват само няколко месеца“, казва той.

Имам Абдурахим Челик се е ангажирал да помага на такива бивши съпруги и техните семейства, защото тяхното наказание двойно. След бягството и прогонването от родината, те са подложени на насилие и дискриминация в страната, в която са потърсили убежище.

След авантюрата си Несрин се чувства като човек втора категория. Преди няколко дни съпругът й се обадил по телефона, за да каже, че щял да си вземе истинска жена – туркиня.

„Постоянно ме заговарят непознати мъже, но втори път няма дам така лесно детето си“, казва майката на младата жена.

Несрин обаче не е толкова сигурна и е решена да пази 13-годишната си сестричка, на която също вече и е бил предлаган откуп за женитба.